На Флори, Чейн и Хийтли им просветнало, че може би разполагат с ново лечение за ранени войници. През следващите няколко месеца те превърнали лабораторията си в пеницилинов цех и на 12 февруари 1941 г. Албърт Александър, 43-годишен полицай, умиращ от септицемия (попадане на бактерии в кръвта), след като се одраскал на розов храст, станал първият човек, лекуван с пеницилин. Той бързо започнал да се подобрява, но запасите от пеницилин се изчерпали, преди да бъде излекуван напълно. Състоянието му пак се влошило и за съжаление, пациентът починал. Но чудотворният ефект от лекарството бил установен и наблюдаван. През август 1942 г. Флеминг (чийто интерес се разпалил отново) използвал пеницилин, за да излекува някой си Хари Ламбърт от менингит и този случай привлякъл вниманието на пресата. От този момент насетне Флеминг се превърнал в герой, доста повече от странящия от вниманието Флори.
През юли 1941 г. войната вече била напрегнала британската икономика до краен предел, затова Флори и Хийтли отлетели за Америка, за да започнат производството на пеницилин там. Бързо били открити по-плодовити варианти на плесента и по-добри техники за отглеждането им като култура, но в началото химическите компании гледали неохотно на инвестициите в толкова несигурен проект, а първите антитръстови (антимонополни) разпоредби затруднявали фирмите да научават техники една от друга. По-късно Великобритания останала някак обидена колко много свързана с пеницилина интелектуална собственост се озовала в американската индустрия.
Недостигът през войната, опасенията за безопасността, а във Великобритания и летящите бомби Фау-1 продължили да спъват проекта, така че въобще не е ясно дали пеницилинът е щял да бъде разработен по-бавно в мирно време. Това не бива да омаловажава стойността на медикамента за ранените войници, много животи били спасени. Още по-забележителна била способността на пеницилина да лекува трипер – враг, който причинявал повече жертви от немците в кампаниите в Северна Африка и Сицилия. До Деня Д (Десантът в Нормандия – бел. прев.) вече имало достатъчно пеницилин и смъртността от рани била далеч по-ниска от очакваното.
Новините за свойствата на пеницилина достигнали Германия още преди войната, лекарите на Хитлер го използвали да лекуват Фюрера след опита за покушение през юни 1944 г., но не били направени никакви сериозни опити за по-масово производство там или във Франция. Ако 1940-те години били мирни, това вероятно също щяло да е различно.
Историята на пеницилина само подсилва урока, че дори когато едно научно откритие бъде направено по случайност и добър късмет, е нужна огромна практическа работа то да бъде превърнато в полезна иновация.
Преследването на полиомиелита
През 1950-те години полиомиелитът бил болестта, привличаща най-голямо внимание в Съединените щати. Историята на ваксината срещу полиомиелит никак не е толкова стегната и безобидна като тази срещу едрата шарка. Някои от притесненията на първите опоненти на лейди Мери Уъртли Монтегю действително се оправдали, макар и много по-късно. Ваксините наистина понякога причинявали смърт, а това не бивало да е така. Но сигналът за опасност бил даден отново от една упорита и неблагосклонно приемана жена.
Името ѝ е Бърнис Еди. Родена в провинцията в Западна Вирджиния през 1903 г., тя е дъщеря на лекар, но не е можела да си позволи медицинско училище, затова се насочва към лабораторните изследвания и през 1927 г. защитава докторска степен по бактериология в университета на Синсинати. През 1952 г. работела върху вируса на полиомиелита в Отдела по биологични стандарти към правителството на САЩ. Тя участвала в тестовете за безопасност и ефикасност на новия вирус на Солк.
Полиомиелитът се превърнал във влошаваща се епидемия особено в Съединените щати през XX в. Иронично, но за това допринася основно подобреното обществено здраве, тъй като възрастта, на която повечето хора се заразявали с вируса, се повишила, а това довело до по-опасни инфекции и чести случаи на парализа. Когато следи от отпадни води се срещали в питейната вода и в басейните, населението се имунизирало рано, преди вирусът да може да причини парализа. С пречистването на водата с хлор обаче хората се срещали с вируса по-късно и боледували по-тежко. През 1950-те години епидемията от полиомиелит се влошавала с всяка изминала година – 10 000 души през 1940 г., 20 000 през 1945 г. и 58 000 през 1952 г. Небивалият обществен интерес насочил щедри дарения за лечението и за намирането на ваксина. Огромна слава и богатство очаквали екипа, грабнал наградата, затова някои тръгнали по най-лесния път.