Един пробив бил направен, когато Джонас Солк в Питсбърг използвал новата техника на тъканната култура, за да отгледа големи количества полиомиелитен вирус в смлени маймунски бъбреци. През 1953 г. той убивал по петдесет маймуни на седмица заради бъбреците им, отглеждал вирусите в колби с тъканна култура от бъбреци и ги правел неактивни с излагане на формалдехид за тринайсет дни. Така произведената ваксина била тествана върху 161 деца, като било установено, че не вреди, не предизвиква полиомиелит и създава антитела срещу вируса. Ваксината на Солк бързо била пусната за национални тестове през 1955 г. с големи фанфари и публичност, но не били взети под внимание възраженията на съперниците на Солк, особено на Албърт Сабин, както и резултатите на Бърнис Еди, която открила, че ваксината все пак може да причини полиомиелит при маймуните. Последвало нещастие, когато един от производителите, лабораториите „Кътър“, заразил хиляди с полиомиелит, а повече от 200 души останали парализирани заради неадекватно деактивиран вирус. Ваксината бързо била изтеглена и програмата била премислена.
Междувременно д-р Еди имала други опасения. Заедно със Сара Стюарт тя постигнала пробив с експеримент, като показала, че рак може да бъде пренесен от тумор на мишка на хамстер, заек или морско свинче от SE полиомавирус („S“ означава Стюарт, а „Е“ е Еди) – биомедицинско откритие от огромно значение. Тя знаела, че използваната за ваксината на Солк тъканна култура от маймунски бъбреци понякога може да разболява с вирусни инфекции заради маймунските вируси, и се притеснявала, че тези вируси замърсители можело да попаднат във ваксините и да причинят рак при хората. През юни 1959 г. тя провеждала експерименти в свободното си време, за да докаже чрез инокулация, че културите от маймунски бъбреци наистина причиняват рак при хамстери. Шефът ѝ Джо Смейдъл я смъмрил, че се занимава с това, тъй като така хвърляла още едно съмнение върху безопасността на ваксинацията срещу полиомиелит, а когато тя не се съобразила и докладвала на научна среща през октомври 1960 г., я отстранили от работата върху полиомиелита и ѝ било забранено да говори за експериментите си. Смейдъл побеснял: „Ти срита гнездо на стършели и има хора, които са достатъчно лековерни, за да повярват, че използването на тъканни култури от маймунски бъбреци при хора могат да причинят рак“. Така де.
Заразният вирус най-накрая бил изолиран, кръстен SV40 и изучен подробно от други. Днес знаем, че почти всеки човек, ваксиниран срещу полиомиелит в Америка между 1954 г. и 1963 г., вероятно е бил изложен на маймунски вируси, като SV40 – четирийсетият описан – бил само един от тях. Това са около 100 милиона души. В следващите години здравните учреждения бързо уверили света, че рискът бил минимален, но по онова време имали малко основания да са толкова самодоволни. Да, нямало епидемия от необичайни случаи на рак сред изложените на вируси замърсители, но ДНК на SV40 е открита в човешки ракови заболявания, особено при мезотелиома (рак на плеврата) и мозъчни тумори, където би могла да действа като допълнителен фактор заедно с другите причини. Но този факт не се радва на особена популярност и днес.
През 1988 г. целта била пълно заличаване на полиомиелита. Като използвали комбинация от ваксини с деактивирани вируси, за да се предотврати парализа, и орални (живи) ваксини срещу полиомиелит за създаването на пълен имунитет, доброволци тръгнали по целия свят, за да занесат защита на възрастни и деца навсякъде. Тези хора се озовавали в граждански войни, пресичали фронтови линии и дори печелели примирия, за да си вършат работата в конфликтите в Южна Америка и Централна Африка. През следващите трийсет години усилията на доброволците вероятно са предотвратили 16 милиона случая на парализа и 1,6 смъртни случая. Днес ваксинацията е успешна в повече от 99,99 процента. Последният случай на полиомиелит в Африка е през 2016 г. Единствено в Афганистан и Пакистан все още има съобщения за нови случаи, но те са много малко – общо трийсет и три през 2018 г. Но със сигурност и там болестта скоро ще остане в историята.
Колиби от кал и малария
През 1980-те години едрата шарка вече била заличена, а полиомиелитът, тифът и холерата губели битката с ваксините и лечението, но една упорита болест си оставала най-масовият убиец, способен да отнеме стотици хиляди животи на година. И убиецът се вихрел. Това била маларията.