На 20 юни 1983 г. в горещото и прашно селище Сумусо в Буркина Фасо, Западна Африка, група френски и виетнамски учени започнали експеримент заедно с техни африкански колеги. Купили от местен пазар памучни тюл и перкал, от които направили трийсет и шест противокомарни мрежи. Някои били големи и покривали повече от едно легло, а други били индивидуални – за едно легло. Накиснали половината мрежи в 20-процентов разтвор на инсектицида перметрин, а другите оставили без обработване. После направили нещо доста странно: пробили множество дупчици в половината мрежи, третирани с инсектицид и нетретирани. Така вече имали девет нетретирани мрежи без дупки, девет третирани без дупки, девет третирани с дупки и още девет нетретирани, но с дупки. След това проснали трийсет и шестте мрежи на слънце за деветдесет минути, за да изсъхнат, и ги опънали в двайсет и четири колиби. Те били построени по традиционния начин със стени от кал и сламени покриви, но нямало да бъдат използвани като домове. Това била изследователска станция, а колибите били оборудвани с капани за комари, някои от които улавяли насекомите вътре в колибата, а други ги улавяли при напускането ѝ.
На 27 юни доброволци започнали да спят в колибите, като в продължение на пет месеца оставали в тях от 8 вечерта до 6 сутринта. Един човек бил с индивидуална мрежа, а други трима оставали под обща. Шест дни в седмицата, по три пъти на ден, били събирани всички комари, влезли в колибите или опитващи се да излязат от тях, били те живи или мъртви – в 5 часа сутринта, в 8 сутринта и в 10 сутринта. Живите комари били поставяни под наблюдение за двайсет и четири часа, за да се установи колко от тях ще бъдат добавени в списъците на умрелите. За двайсет и една седмици били събрани 4682 женски комара, повечето от видовете Anopheles gambiae и Anopheles funestus, като и двата са преносители на малария.
Идеята за този експеримент хрумнала на двама от френските учени, Фредерик Дарие и Пиер Карневал, след като забелязали, че през Втората световна война американските военни използвали мрежи за легла, третирани с ДДТ, а по-късно същото правели и китайските сили. Защо обаче включили в експеримента и надупчени мрежи? Зададох този въпрос наскоро на Дарие и той ми отговори, че в Африка противокомарните мрежи рядко остават непокътнати дълго време, така че било реалистично да се изследва дали една скъсана мрежа не става за нищо, или върши работа като здрава мрежа. Ако мрежите не са третирани, скъсаната е почти безполезна, както забелязали и много от доброволците, които комарите почти не оставили да мигнат. Но какво, ако била накисната в инсектицид, който да убие или да отпъди насекомите?
Резултатите на екипа в Буркина Фасо били наистина удивителни дори за Дарие и Карневал. Те установили, че третираните с перметрин мрежи отблъскали комарите, независимо дали са надупчени, или са здрави. Те намалили броя на влизащите в колибите комари с около 70 процента, а броят на опитващите се да излязат комари скочил от 25 процента от общия брой до 97 процента. Освен това броят на насмукалите се с кръв комари спаднал с 20 процента при An. gambiae и с 10 процента при An. funestus. Почти никой от комарите в контролните колиби не умрял, но 17 процента от насекомите в третираните колиби паднали мъртви. Пет месеца по-късно мрежите все още били високо ефективни в отблъскването и убиването на насекоми. Днес този срок е още по-дълъг.
Този прекрасен, прост и внимателно планиран експеримент, известен като „Darriet et.al. 1984“, станал известен в малкия свят на контрола на маларията и насекомите, макар и никога да не се сдобива със заслужения звезден статут в популярните медии. Той се оказал пробив в контрола на маларията в Африка. Импрегнираните мрежи за легла са омагьосаният куршум срещу болестта и разпространителите ѝ. Масовото навлизане на идеята обаче отнело известно време. Импрегнираните мрежи започнали да се използват масово за пръв път през 2003 г., а същата година смъртността от малария спира да се повишава и започва снижаване. Според скорошно изследване, публикувано в списание Nature, през последните години по света са спасени 6 милиона животи, като 70 процента от тях се дължат на третираните с инсектицид мрежи. Това е два пъти повече от лекарствата срещу малария и инсектицидните спрейове, взети заедно. До 2010 г. са доставяни по 145 милиона мрежи всяка година, а към днешна дата са използвани над милиард. През първите седемнайсет години на нашия век смъртността от малария е намаляла почти наполовина.
Тютюнът и намаляването на вредите
Най-масовият убиец в съвременния свят вече не е микроб, а навик: пушенето. Заради него всяка година в света преждевременно губят живота си повече от 6 милиона души, а непряко загиват още милион. Иновацията на пушенето, внесена от Америките в Стария свят през 1500-те години, е една от най-големите грешки на човечеството.