Като се има предвид, че това е доброволен навик, а човешките същества са рационални поне през част от времето, би трябвало да е сравнително лесно да унищожим този убиец. Просто кажете на хората, че пушенето е лошо за тях, и те ще спрат. Но става дума за пристрастяване и отказването не е толкова лесно. Пушенето е причина за повече преждевременна смърт от почти всяко друго нещо. Знанието, че то причинява рак и сърдечно-съдови заболявания имаше изненадващо малък ефект в световната популярност на този лош навик. Отдавна и напълно безспорно е доказано, че пушенето убива, но и това не кара хората да се откажат. Забраните върху рекламите, обикновените опаковки, забраните за пушене на обществени места, отблъскващите надписи върху кутиите цигари, медицинските съвети, образованието – всичко това има някакъв ефект, особено в западните страни. Но все още повече от милиард хора по света са пристрастени към палене на малки огънчета от растителна материя между устните си.
Да заповяда иновацията. Намаляването на пушачите във Великобритания се ускори рязко през последните години, като това до голяма степен се дължи на разпространението на алтернативни начини за набавяне на дозата никотин (за които не е известно да вредят) чрез развити технологии вместо с пушене – електронните цигари. Във Великобритания броят на хората с електронни цигари е по-голям от всяка друга европейска страна. Около 3,6 милиона британци ползват такива, докато старомодните пушачи са 5,9 милиона. Навикът дори се одобрява от обществените агенции, правителството, благотворителните дружества и академичните колегии, но не защото е напълно безопасен, а защото е много по-безопасен от пушенето. Това обаче е в рязък контраст със Съединените щати, където употребата на електронни цигари не се насърчава, или с Австралия, където тя е – към момента на писането на тази книга – официално незаконна.
Кой е иноваторът с електронните цигари? Оригиналният изобретател е мъж на име Хон Лик, който създал първата модерна електронна цигара, за да се откаже от пушенето. Около началото на XXI в. той работел като химик в Института по традиционна китайска медицина на провинция Ляонин и пушел по два пакета цигари дневно. Искал да ги откаже, но няколко пъти опитвал и не успявал. Пробвал с никотинови лепенки, но установил, че са слаб заместител на никотиновия кик, който получавал от цигарите.
Един ден в лабораторията в института се сдобил с малко течен никотин и започнал да експериментира с начини за изпаряването му. Първата комерсиална електронна цигара е пусната на пазара през 1980-те години, но без успех, а прототипите се появяват още през 1960-те години, при положение че патенти за използването на никотинови изпарения има още от 1930-те години. С миниатюризацията на електрониката обаче г-н Хон извадил по-добър късмет. Първата му машина била голяма и тежка, но през 2003 г. получил патент за по-малко устройство, използващо по-практичен механизъм. Последвало ново намаляване на размерите и той подал продукта си за тестове от фармацевтичните власти в Ляонин и в Китайския военномедицински институт. Пуснал го в продажба през 2006 г. Но не забравяйте, че не е задължително изобретателят да е иноватор. Употребата на електронни цигари не е толкова масова в Китай, колкото във Великобритания. Защо?
През 2010 г. Рори Съдърленд, шеф в рекламна агенция, се отбил през офис в Арката на Адмиралтейството в Централен Лондон, за да се види със стария си приятел Дейвид Халпърн, който тъкмо бил започнал да работи като ръководител на новия Екип за поведенчески практики на Дейвид Камерън, известен и като „бутащите се с лакти“. Докато си говорели, Съдърленд извадил електронна цигари и си дръпнал от нея.
По това време електронните цигари били забранени в Австралия, Бразилия, Саудитска Арабия и в други страни под натиска или на производителите на тютюн, или на групи, оказващи давление върху службите по общественото здраве, притеснени, че това по същество е нова форма на пушене. Определено било само въпрос на време Великобритания също да постави тази технология извън закона.
Халпърн не бил виждал електронна цигара. Помолил Съдърленд да му обясни какво е това и се заинтригувал от мисълта, че електронната цигара може да е по-малката от двете злини, също като ваксинацията срещу едра шарка и хлорирането на водата за превенция срещу тиф. Или като раздаването на стерилни игли на зависимите от хероин, за да не се заразяват с ХИВ, противоречива политика, приета от Великобритания през 1980-те години и оказала се забележително ефективна в поддър-жането на броя на ХИВ инфектираните наркомани далеч по-нисък, отколкото в другите страни. „Вгледахме се внимателно във фактите и взехме решение – пише по-късно Халпърн. – Обърнахме се към премиера и настояхме, че Обединеното кралство трябва да се противопостави на забраняването на е-цигарите. В интерес на истината стигнахме още по-далеч. Сметнахме, че нарочно трябва да направим e-цигарите широко достъпни и да използваме регулациите не да ги забраняваме, а да подобрим качеството и надеждността им.“