Поне така се разправя в приетата история. Но ако задълбаем, нещата стават по-объркващи. Дали французинът Папен не е бил ограбен от единия или от двамата британци? Дали Сейвъри или Нюкомен не са откраднали прозренията му и не са ги крали един от друг? Бил ли е Сейвъри вдъхновение за Папен, или е обратното? Знаел ли е въобще Нюкомен за работата на другите двама?
Макар че обстоятелствата около смъртта му са крайно неясни, Денис Папен е бил звездата, що се отнася до интелект и популярност приживе. Работил е с много от големите учени по онова време. Роден в Блоа на Лоара, той учи медицина в университет. През 1672 г. великият нидерландски естествен философ и президент на Академията на науките в Париж Кристиан Хюйгенс го наема за свой помощник заедно с един друг млад мъж, Готфрид Лайбниц, чиято съдба била да стане дори по-известен. Три години по-късно Папен се озовал прокуден в Лондон, за да се спаси от преследванията срещу протестантите във Франция на Луи XIV.
Там, вероятно по препоръка на Хюйгенс, станал помощник на Робърт Бойл и работил върху въздушна помпа. После Папен бил за кратко при Робърт Хук, преди да отиде във Венеция, където останал три години като куратор на научно дружество. Върнал се в Лондон през 1684 г. и вършел същата работа за Кралското научно дружество. Някъде тогава изобретил тенджерата под налягане за размекване на кости. През 1688 г. станал професор по математика в университета на Марбург, преди да се премести в Касел през 1695 г. Човек остава с впечатлението, че Папен не е знаел покой или пък че никой не е можел да издържи компанията му за по-дълго време.
Хюйгенс наел Папен да изследва идеята за машина, задвижвана от вакуум, създаден от експлозия на барут в цилиндър (тази идея е далечен предтеча на двигателя с вътрешно горене), но скоро осъзнал, че кондензирането на пара може да свърши по-добра работа. Някъде между 1690 г. и 1695 г. той дори създал елементарно бутало и цилиндър, в който парата се кондензирала при охлаждането и издърпвала буталото надолу, като при това повдигало товар чрез скрипец. Той открил принципа на атмосферния двигател, при който тежестта на атмосферата върши работата, щом под буталото бъде създаден вакуум. Това е машина, която всмуква, а не издухва.
През лятото на 1698 г. Лайбниц разменя писма с Папен за неговия дизайн на машини, които щели да издигат вода чрез огън. Изпомпването на водата от мините бил основен проблем, защото там използването на коне било трудно, а горивото било в изобилие. Мокрите мини били по-безопасни от сухите, тъй като рискът от пожар бил по-малък, но наводненията пречели на миньорите.
Папен обаче вече мечтаел да задвижва кораби с пара: „Вярвам, че това изобретение може да бъде използвано за много повече неща от изпомпване на вода – пише той на Лайбниц. – Що се отнася до пътуването по вода, бих бил поласкан, ако успея да постигна тази цел достатъчно бързо, ако намеря повече подкрепа“. Идеята била, че парата от котел ще избутва бутало, изхвърлящо вода върху гребно колело с лопатки. След това буталото се връщало чрез комбинацията от подаване на нова вода в камерата му и кондензирането на парата. През 1707 г. Папен дори построил лодка с гребно колело, макар че сякаш не успял да го накара да проработи с пара, а използвал човешка сила, за да демонстрира колко по-добро е гребното колело от веслата. Спуснал се по река Везер с лодката на път за Англия. Професионалните лодкари приели състезанието като обида и разрушили прототипа като лудити преди времето на Лъд. (Лудитите са текстилни работници, които унищожавали механизирани станове, тъй като смятали, че ги оставят без работа.)
Историкът Л. Т. К. Ролт заключава, че Папен е можел да се справи по-добре. „Брилянтният Папен стигнал с големи мъки на ръба на практическия успех, но точно тогава се отказал.“ Папен се завърнал към парата, когато Лайбниц му казал за патента на Томас Сейвъри за използването на огън за повдигане на вода, като патентът бил издаден през 1698 г. в същия ден, в който Папен се похвалил на Лайбниц, че знае как да направи такава машина. После Папен построил различна парна машина, която, ако се съди по чертежа му, явно била модифицирана версия на машината на Сейвъри. Напълно е възможно Сейвъри да е узнал за дизайна на Папен от различните писма, които той пращал на бившите си колеги от Кралското научно дружество, макар че неговата машина е много по-различна от Папеновата. Кой от кого копира?
Съвпадението във времето е странно, но това всъщност е типично за изобретателите. Отново и отново едновременните изобретения бележат прогреса на технологиите, сякаш моментът е назрял. Не е задължително това да означава плагиатство. В този случай комбинацията от по-добро обработване на металите, засиления интерес към минното дело и любопитството на учените към вакуума се случила в Северозападна Европа и появата на първия парен двигател била почти неизбежна.