„Капитан“ Сейвъри може да е бил военен инженер или пък чинът да е бил почетен, но той е също толкова тайнствена фигура, колкото и Нюкомен. Няма запазен негов портрет, а датата на раждането му е неизвестна. Също като Нюкомен той произлиза от Девън. Знаем обаче, че на 25 юли 1698 г., в същия ден, в който Папен пише на Лайбниц, че ще направи парни кораби, Сейвъри получил четиринайсетгодишен патент за „издигане на вода чрез задвижващата сила на огъня“. На следващата година патентът бил удължен с още двайсет и една година до 1733 г. – както се оказало, богат подарък за незаслужаващите го наследници на Сейвъри.
Машината на Сейвъри работи по следния начин. Меден котел, поставен на огън, праща пара към пълна с вода цистерна, наречена „получател“. Парата избутва водата по месингова тръба през безвъзвратен клапан. Щом цистерната се изпълнела с пара, подаването от котела се прекъсвало, цистерната била напръсквана със студена вода. Парата вътре се кондензирала и създавала вакуум. Той изпомпвал вода нагоре през различна тръба и цикълът започвал отново. През 1969 г. Сейвъри демонстрирал на Кралското дружество версия с две цистерни, а в един момент дори сякаш частично автоматизирал механизма с комбиниран клапан, който можел да пълни коя да е от цистерните, така процесът не спирал.
През 1702 г. една реклама заявява, че демонстрационният модел на Сейвъри можел да бъде проверен в „неговата работилница в Солзбъри Корт, Лондон, срещу Стария театър, където всеки желаещ ще го види как работи всяка седмица в сряда и събота между 3 и 6 часа следобед“. Той продал няколко машини на благородници и инсталирал една в Йорк Билдингс, които сега са до „Странд“, но тогава били на брега на Темза, а Лондон черпел вода от реката. Но машината реално била провал. Собствениците на мини не проявили интерес. Водата се издигала на късо разстояние, машината черпела прекалено много въглища, връзките ѝ протичали, а котелът лесно можел да гръмне. Провалът често пъти е баща на успеха в иновациите.
През 1708 г. Папен пресякъл Ламанша най-вероятно с обикновен кораб с платна, вместо с неговата лодка с гребно колело, и се установил в Лондон с надеждата да получи подкрепа, за да построи парната си лодка. Не знаем дали се е срещнал със Сейвъри. Надеждите му да бъде признат за гения на парата в Англия бързо били разбити. Все по-отчаяните му писма до Ханс Слоун, секретар на сър Исак Нютон в Кралското научно дружество, оставали без отговор. Това, че бил приятел на Лайбниц, също не му помагало. Свирепата вражда на Нютон с Лайбниц относно кой е изобретил диференциалното смятане (и двамата го направили, но системата на Лайбниц била по-прегледна) била в разгара си и без никакво съмнение очернила репутацията на бедния Папен пред Кралското дружество. „Поне шест от моите доклади бяха прочетени на срещите на Кралското дружество, но не са отбелязани в Регистъра. Сър, случаят ми определено никак не е добър“, пише Папен на Слоун през януари 1712 г.
След това за него не се чува и думичка повече. Просто изчезва, а историците предполагат, че е умрял същата година, твърде беден, за да остави завещание или да му организират погребение. Сейвъри щял да умре три години по-късно, не чак толкова неизвестен, но пък и не бил национален герой. Оставил едно важно наследство: патента за повдигане на вода чрез огън, по силата на който Нюкомен щял да бъде партньор с наследниците на Сейвъри в продължение на дълги години.
Излиза, че нито един от тези двама мъже на науката с дълги перуки, които се движели сред благородници, не успял да промени света. Това щял да направи скромният ковач от Дартмут в Девън, Томас Нюкомен. Той бил железар, което по онова време било нещо като инженер или ковач. През 1685 г. започнал бизнес с Джон Кали, който бил стъклар или водопроводчик. Извън това не знаем почти нищо как е създал напълно завършена парна машина през 1712 г., в годината на смъртта на Папен.
През вековете множество историци, нежелаещи да повярват, че един скромен ковач може да постигне успехи там, където учени професори се провалили, изказват различни версии как идеите на Папен и Сейвъри се озовали у Нюкомен, включително някога популярната във Франция конспиративна теория, че някой дал на Нюкомен част от писмата на Папен до Слоун. Има слухове, че Нюкомен видял машината на Сейвъри в калаена мина в Корнуол, но нищо от това не може да бъде проучено щателно, затова е напълно възможно ковачът да не е знаел нищо за работата на лондонските светила. Един източник сочи, че Нюкомен вече работел по първите си дизайни още преди 1698 г. – годината на патента на Сейвъри и на писмото на Папен до Лайбниц.