— А сега третия — каза Уилсън. — Това се казва стрелба!
Но последният бивол се отдалечаваше със същата отмерена крачка; Макомбър не улучи, куршумът заора в пръстта, Уилсън също не улучи и от попадението му изригна фонтан прах и пясък, след това извика: „Да вървим! Той е много далече.“ Сграбчи го за ръката, двамата увиснаха на стъпалата, колата се заклати по неравната земя и започна да настига бивола, който тичаше все така равномерно в права линия, с устремни скокове и вдървен врат.
Те го настигнаха, Макомбър изхвърли гилзата и зареди карабината, пълнителят засече, той го оправи и когато почти се изравниха с бивола, Уилсън изкрещя: „Стой!“. Колата така се занесе, че едва не се обърнаха; Макомбър скочи и успя да запази равновесие, блъсна затвора напред и стреля, като се прицели, колкото можеше по-напред, в подскачащия, закръглен, черен гръб, прицели се и стреля пак и пак, и пак и всички куршуми попадаха в бивола без всякакъв видим ефект. Тогава стреля Уилсън, трясъкът го оглуши и той видя, че биволът залитна. Макомбър стреля отново, прицелвайки се внимателно, и животното падна на колене.
— Добре се справихте — каза Уилсън. — Блестящо. Три наведнаж.
Макомбър бе опиянен от щастие.
— Колко пъти стреляхте? — запита той.
— Само три пъти — отвърна Уилсън. — Вие убихте първия бивол. Най-големия. Аз ви помогнах да довършите другите два. Боях се да не влязат в блатото. Но вие ги убихте. Аз само помогнах. Стреляхте отлично.
— Да отидем в колата — каза Макомбър. — Искам да пийна една глътка.
— Най-напред да довършим този бивол — спря го Уилсън. Биволът бе на колене, мяташе яростно глава и когато със свинските си очи ги видя да се приближават, зарева от гняв.
— Внимавайте да не се изправи — предупреди Уилсън. — Минете малко встрани и стреляйте във врата, точно зад ухото.
Макомбър внимателно се прицели в средата на огромния, гърчещ се от ярост врат и натисна спусъка. Главата клюмна напред.
— Готово — каза Уилсън. — Точно в гръбначния стълб. Ужасни са наглед, нали?
— Да вървим да пийнем — каза Макомбър. Никога през живота си не се беше чувствувал така добре.
В колата седеше, силно пребледняла, жената на Макомбър.
— Ти беше изумителен, дарлинг — каза тя на Макомбър. — Какво лудешко надбягване!
— Страшно ли беше? — попита я Уилсън.
— Ужасно. Никога през живота си не съм изпитвала такъв страх.
— Да пийнем всички — предложи Макомбър.
— Непременно — подкрепи го Уилсън. — Най-напред мемсахиб. — Тя отпи от неразреденото уиски в плоската бутилка, преглътна и потрепера. След това подаде бутилката на Макомбър, който на свой ред я даде на Уилсън.
— Какво напрежение за нервите — каза тя. — Ужасно ме заболя глава. Не знаех, че е разрешено да се стреля по тях от кола.
— Никой не е стрелял от никакви коли — заяви Уилсън хладно.
— Исках да кажа да се преследват с кола.
— Обикновено това не е прието — каза Уилсън. — Но нямах чувството, че вършим нещо недостойно за истинския спортист. Да се носиш с кола из равнина, осеяна с дупки и други препятствия, е по-опасно, отколкото да ловуваш пешком. След всеки изстрел биволите можеха да се хвърлят срещу нас. Беше напълно възможно. Все пак по-добре не казвайте на никого. Това е забранено, ако имате пред вид тази страна на въпроса.
— Струва ми се, че е съвсем нечестно — каза Марго — да гониш с кола тези тромави и беззащитни животни.
— Наистина ли?
— Какво би станало, ако се научат в Найроби?
— Първо ще ми отнемат разрешителното. Разбира се, ще има и други неприятности — каза Уилсън, като отпи от бутилката. — Ще остана без работа.
— Наистина ли?
— Да, наистина.
— Ето — каза Макомбър и за първи път този ден се усмихна. — Сега и вие сте в ръцете й.
— Ти винаги умееш да виждаш нещата откъм забавната им страна — обърна се Марго към мъжа си. Уилсън ги изгледа. „Когато мъжът е глупак, а жената развратница — помисли си той, — какви ли трябва да бъдат децата?“ Но вместо това каза:
— Забелязахте ли, че по пътя сме изгубили един от носачите?
— Боже мой, не — каза Макомбър.
— Ето го, идва — каза Уилсън. — Нищо му няма. Сигурно е паднал от колата, когато оставихме първия бивол.
— По-възрастният от носачите се приближаваше, накуцвайки: беше с плетена шапчица, възжълто яке, къси панталони, сандали с гумени подметки, видът му бе мрачен, по лицето му се бе изписало отвращение. Приближавайки се, той извика на Уилсън нещо на суахали и всички видяха, че лицето на белия ловец се промени.