За щастие, Нари също разбира от дисциплина. Това момиче един ден ще основе академия „Аврора“ — на теория. Изненадата е на нейна страна, затова лесно ще види сметката на биячите. Тук обаче изниква друг проблем. Нека го наречем Проблем №3.1.
Нари отказва да убива когото и да било.
Нямам предвид, че отказва да ги застреля от упор — тези хора са нейни другари и приятели, така че нежеланието ѝ е напълно разбираемо. Заповедта за евакуиране на станцията ще прозвучи всеки миг и Нари не иска охранителите да лежат в безсъзнание на пода и да загинат при взрива. Сякаш не стига, че трябва да проникне в най-охраняваната част на станцията, а и държи да отстрани всички пречки по пътя си…
… нежно.
Настоява, че биячите трябва да се събудят навреме, за да се евакуират. Много уважавам това нейно отношение, обаче то буквално ни убива.
Най-едрият от пазачите вдига вежда, щом я вижда да приближава по коридора. Казва се Ковалски — Нари ни каза, че двамата се познават от физкултурния салон. Гласът му едва се чува през воя на алармите.
— Изгубила ли си се, войнико?
— Нещо такова — отговаря Нари и вади бластера на Зила.
Оръжието е настроено на зашеметяване, но изстрелът в лицето никак не е приятен. Колегите му посягат към пистолетите си, само че Нари е бърза и ги поваля на пода с по един изстрел в главата. Бластерът е настроен на минимална мощност, но момчетата ще спят поне петнайсет минути.
— Браво, Нари — казва тихо Зила. — А сега побързай.
Нари се навежда да вземе ключ картата на Ковалски. Установили сме на принципа на пробата и грешката, че камерите в този участък още работят и че отряди на охраната вече се организират да отстранят саботьора. Оттук нататък времето на Нари е преброено.
Ледената топка в корема ми става все по-студена.
Нари нахлува в асансьора и натиска бутона за слизане. Чуваме напрегнатото ѝ, ускорено дишане по връзката.
— Помни, че са трима — предупреждава я Зила. — Третият ще те нападне от твоето…
— Девет часа, знам, знам.
Асансьорът стига до Ниво 2 и вратата се отваря със звън. Нари се претъркулва в коридора, точно когато един охранител изкрещява „СТОЙ!“. Чува се изстрел, бързо последван от още един. Осветлението тук е в кървавочервено, но проблясва в бяло, щом Нари стреля с бластера и уцелва първия пазач в гърдите. Екранът на унистъклото побелява от залп автоматична стрелба и аз присвивам очи, не само защото съм заслепена, но и заради звуците, които чувам — рев и сетне трясък. Нари псува на висок глас. Картината се люлее бясно, след което унистъклото изпада от джоба на Нари. Зила е стиснала зъби, а по челото ѝ се стича капка пот. Чуваме пъшкане, после нов залп автоматичен огън, станцията потръпва силно и сирените писват още по-пронизително. Унито обаче е на пода и ние виждаме само тавана, въздухопроводите и червена светлина, накъсвана от бели проблясъци.
— ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА, НИВО 2. ПОВТАРЯМ: ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА, НИВО 2.
— Мамка му… — ахва Фин.
— ВНИМАНИЕ, ДО ПЕРСОНАЛА НА „СТЪКЛЕНА ПАНОФКА“. ПРОБОЙНА В КОРПУСА ПРИ ПАЛУБИ 13 ДО 17.
— Нари? — казва Зила. — Нари, чуваш ли ме?
— Високо и ясно — долита до нас задъханият ѝ, накъсан отговор.
После унистъклото променя гледната си точка Нари го вдига от пода и виждаме лицето ѝ. Визьорът на шлема ѝ е вдигнат, лицето ѝ е бледо, а очите — присвити.
— Добре ли си? — пита напрегнато Зила. — Докладвай.
— Този път я спипах навреме — хили се Нари, но някак треперливо. — Девет часа, точно както ти каза. Беше Либерман. Много е добра в стрелбата проклетницата.
— Не колкото теб — усмихва се Фин.
Нари започва да кашля.
— Знам ли…
Сърцето ми пада в петите, защото по устните и зъбите ѝ има кръв. Нари смъква унистъклото на нивото на стомаха си и собственият ми стомах прави задно салто — в пилотския ѝ комбинезон, точно под ребрата, се е отворила оръфана кървяща дупка.
— Съзидателят да ме тръшне… — мълви Фин.
— Добре съм — настоява Нари. — Ще се справя.
Поглеждам към Зила и ясно виждам болката в очите ѝ, докато Нари втъква унистъклото в джоба на гърдите си. Станцията се разлюлява за пореден път. На вратата в дъното на коридора има надпис с големи бели букви.
„ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО БЕЗ ИЗРИЧНО РАЗРЕШЕНИЕ“