— ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА НА НИВО 2. ПОВТАРЯМ: ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА НА НИВО 2.
— Как мислите, дали това е за мен? — засмива се Нари.
— Преди не е стигала толкова далеч — прошепва Фин.
Кимвам, изпълнена с надежда.
— Може би този път ще успее.
— Зила, подготви совалката за изстрелване — казва Фин. — Аз ще се заема с вратите на хангара.
— Само минутка… — прошепва тя.
— ВНИМАНИЕ, ДО ПЕРСОНАЛА НА „СТЪКЛЕНА ПАНТОФКА“. ЦЕЛИЯТ ИНЖЕНЕРЕН ЕКИП НЕЗАБАВНО ДА СЕ ЯВИ В СЕКЦИЯ ГАМА, ПАЛУБА 12.
Зила гледа втренчено проекцията, а устните ѝ са стиснати в черта. Нари диша трудно, докато върви, но се движи бързо. Използва откраднатата карта за достъп, тежката врата потръпва и се отваря с пъшкане. За миг светлината става толкова силна, че екранът на унистъклото изцяло побелява.
— Това е то… — прошепва Зила.
— Велики Съзидателю — ахва Фин.
Виждаме вътрешността на голямо кръгло помещение, окъпано в червена аварийна светлина. Стените, таванът и подът са белязани от дълги черни ивици — осъзнавам, че са прогорени. Тръби и наръчи от кабели стърчат от набор компютри, пълзят по пода и влизат в цилиндричния стъклен резервоар в центъра на стаята. Стъклото е напукано и обгорено на места. А вътре в резервоара, пулсираща със светлина, като сърдечен пулс, се мъдри повредената ешваренска сонда.
Усещам силна топлина върху гърдите си и свеждам поглед към медальона си — той също пулсира. Сякаш някак знае какво гледам.
— Какво правиш тук, по дяволите? — излайва някой по връзката.
Учен, облечен в тежък бял радиационен костюм. Нари се обръща и стреля с бластера. Онзи писва и пада. Друг мъж в бял защитен костюм успява да извади пистолета си, стреля и от корпуса на един голям компютър изригват искри, а Нари се хвърля настрани, пада тежко на пода и кашля влажно. Надига се със стон, стреля два пъти и поваля втория мъж. Сондата пулсира, светлината в стаята става виолетова, после черна, а стените се тресат.
— ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА НА НИВО 2. ПОВТАРЯМ: ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА НА НИВО 2.
— Тя наистина ще успее… — казва едва чуто Фин.
— ВНИМАНИЕ: ПРОБИВ В ЯДРОТО. НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ НА ПАЛУБИ 5 И 6. ПОВТАРЯМ: ПРОБИВ В ЯДРОТО…
— Така — охка Нари и се изправя с усилие на крака. — Сега как да изключа тази шиба…
Остава само минута до квантовия импулс. Дори ако Нари успее да изключи сондата, ще закъснеем. Но просто не мога да откъсна поглед от проекцията.
— СТОЙ! — ревва някой.
По връзката долита писък на автоматична стрелба. Чуваме как Нари псува. Мята се настрани, а в лабораторията нахлува цял отряд от охраната на станцията и стреля като за последно. Нари пада по корем, превърта се и също стреля. Но противникът има числено превъзходство. В хора и оръжия.
Всички знаем как ще върши това.
Отново.
— О, не — прошепвам.
— Мини вдясно! Мини вдясно! — крещи някой по връзката.
— ГРАНАТА, ПАЗИ СЕ!
По връзката долита оглушителен трясък. Картината отново побелява.
— Нари… — прошепва едва чуто Зила.
— Мама му стара — чуваме я да стене по връзката.
Картината се разлюлява. Нари ругае от болката и вади унистъклото от джоба си. Вече виждаме лицето ѝ, цялото опръскано с кръв. Чуваме тропот на крака. И лай на автоматична стрелба.
— Съжалявам, народе — отронва Нари, а зъбите ѝ са почервенели. — Няма да стане.
— А бяхме толкова близо — прошепва Фин.
— И толкова далече — въздъхвам аз.
Зила посяга към проекцията.
Докосва лицето на Нари.
— Доскоро.
БУУМ.
25
Тайлър
Премислях го сто пъти, но пак не знам дали ще успея.
Още дванайсет пъти звънях напразно на Адамс. Но пък утре е най-важният ден в живота му, така че не мога да му се сърдя, а не мога и да оставя жизнерадостно съобщение за надвисналата заплаха с едничката надежда Адамс да го получи навреме.
Хрумна ми да се предам на охраната и да ги моля на колене да ме свържат с командването. Или да се вмъкна някак на офицерското жилищно ниво — там или на самата среща, където да дръпна драматична реч за Ра’хаам, докато се старая да не ме застрелят. Проблемът е, че не разполагам с реално доказателство за съществуването на Ра’хаам, а дори — незнайно как — да убедя планетарните лидери, че древен растителен гещалт ги манипулира и подпалва войни, за да отклони вниманието от себе си, това пак няма да попречи на агентите му да взривят станцията на малки парченца.