Лиран Балкари предложи да пренощувам в апартамента му — явно си пада по дългите игрички — но така и не успях да заспя. Главата вече ме боли постоянно, видението също не престава стени в цветовете на дъгата и онази млада силдратка със златни коси, чиито ръце са покрити с моята кръв. Въздухът припуква, пропит от среднощно синьо и кървавочервено, около мен се троши кристал и накрая виждам как станцията на Академията се взривява отвътре навън. Последната надежда на галактиката е угасена като свещ и избухват повсеместни войни.
… ти можеш да оправиш това, Тайлър…
Честно казано, не съм сигурен, че ще мога. Но не виждам и друг начин. Имам няколко фигури на своя страна, а и не съм играл напразно шах часове наред, докато бях в Академията.
Да, да, бях в клуба по шах. Знам, че не е в стила на един дързък космически пират. Но когато не ругаеш, не пиеш и не гониш момичета, с какво друго да се забавляваш в една военна академия?
Слава богу, че навремето съм бил такъв тъпанар, нали? Защото сега виждам съвсем ясно следващия ход на врага.
Има само една причина Кат да е част от охраната на министър-председателката. Само една причина Ра’хаам да изпрати тук точно нея. Тя все пак е учила в Академията. Познава я като петте си пръста, по-добре от повечето хора. Знае тайните на станцията. Знае силните и слабите ѝ страни.
Вече съм стигнал до извода, че макар на пръв поглед Ра’хаам да е в течение на всичко, което знаят и отделните му части, те все пак запазват някаква индивидуалност… Ра’хаам неслучайно изпрати бащата на Ари да я издири и не мисля, че целта е била единствено да ѝ повлияе на емоционално ниво. Има си причина Кат да е тук сега, на това място, което познава отлично.
И аз знам каква е тази причина, точно както познавам дамския гамбит и защитата на Каро-Кан.
Тя ще натисне спусъка.
Катрин Бранок „Нулата“ е онази, която ще унищожи академия „Аврора“.
Просто още не съм открил как.
Час преди началото на голямата среща най-после я зървам във фоайето на жилищната част, където са настанени гостите. Самата среща ще се състои в Анклава на Основателките, където командването провежда общите събрания. Това е просторен амфитеатър, който побира няколко хиляди души. Стотици делегати вече са се отправили натам за началото на срещата и нивото буквално е полазено от охрана. Но докато гледам тъмносивата униформа и огледалната маска да се промъкват през навалицата, разбирам защо Ра’хаам е изчакал да направи първия си ход. До рано сутринта все още пристигаха делегати, а при подобен наплив на гости охраната на станцията е на края на възможностите си.
Което значително улеснява задачата на самотната пионка да се придвижи незабелязано по дъската.
Вървя след нея през множеството с новия си тъмен костюм и журналистическата карта около врата, която Лиран Балкари ми даде. Въпросната карта ще издържи само повърхностна проверка, но също като Ра’хаам, и аз се надявам, че охраната ще е твърде заета с по-важни неща. Надявам се и че Балкари ще изпълни своята част от сделката. Обещах му ексклузивна новина, за каквато не си е и мечтал — освен това репортерът определено е любител на трапчинки. Рискован ход с огромен залог от моя страна.
На самата среща се допускат само делегати, личната им охрана и представители на медиите. Антуражите, зяпачите, служителите на Академията и легионерите са се скупчили в кафенетата и закусвалните под скулптурата на Основателките. Обещанието на Адамс и Де Стой за специално обръщение е погъделичкало любопитството на всички и променадата е пълна с хора.
На три пъти губя Кат от поглед и сърцето ми препуска в гърдите, докато оглеждам напразно тълпата. Накрая все пак я откривам да се плъзга като нож през масло, не към Анклава, а в обратната посока, към доковете.
Има смисъл.
Кат, а следователно и Ра’хаам, познава най-добре именно доковете.
Тя се качва на турбоасансьор към долните нива, а аз хуквам по стълбите, с което събирам очите на момчетата от един екип по поддръжката. Дали Кат не се насочва към системата за изхвърляне на отработено гориво? Или към складовете за муниции? Там има доста експлозиви…
Кат минава преспокойно през охранителните патрули — достатъчно е да размаха картата си от ГРА. Аз се старая да ги заобикалям. Имам чувството, че играя на котка и мишка, само дето не знам кой кой е — струва ми се адски странно, че от тази игра, чийто изход ще се реши от две фигури върху гигантска дъска, зависи животът на милиарди и бъдещето на галактиката за милион години напред.