Слезли сме на ниво Тета, където я губя от поглед. Вмъквам се в едно стълбище, докато отмине патрул на охраната, и когато отново се качвам в коридора, от Кат няма и помен.
Оглеждам се трескаво и хуквам към долното ниво, с ококорени очи.
Ама тя къде…?
Връщам се по стъпките си, отчаянието ми расте, пулсът трещи болезнено в главата ми. Образът на взрива, който слага край на Академията, се върти безспир в ума ми.
Ненененене…
Една от големите тайни на шаха е, че не играеш играта, а разиграваш противника си. Опитваш се да отгатнеш какво ще направи, преди да го е направил.
Сега ми се струва, че са ме надиграли.
Оглеждам се трескаво. Хвърлям поглед на откраднатото си унистъкло — часът е 08:27 местно време, тоест остават едва трийсетина минути до обръщението на Адамс и Де Стой. Ако Ра’хаам се е притеснил като мен, ако и е забелязал особеното ударение, поставено от Де Стой върху думите ѝ за „растящата сянка“…
Тогава го виждам. Малък светещ надпис над най-обикновена врата.
„СЪБЛЕКАЛНЯ“
Нахлувам през вратата, блъсвам се в кльощав млад бетраскан с униформата на Академията и се усмихвам извинително, щом се разминаваме. Оглеждам трескаво стаята и стомахът ми се надига, щом погледът ми попада върху вентилационната шахта.
Около решетката има скорошни следи от одраскване.
Тръгвам натам, но после набивам рязко спирачки.
— Да му се не знае… — изругава някой зад мен.
Поглеждам през рамо и виждам един кадет, застанал на прага. Гледа ме и големите му черни очи още повече са се разширили.
— Тайлър Джоунс — прошепва той.
Най-после го познавам.
— Джони де Мюн — промърморвам под нос.
Миналогодишният шампион на шахматния турнир на академия „Аврора“.
— Джони, чакай, мога да обясня…
Посягам мълниеносно към пулсовия пистолет под сакото си. Той се завърта светкавично към коридора. Настроеният да зашеметява изстрел уцелва празното пространство, където Джони е стоял допреди миг, а вторият ми изстрел сваля вратата от пантите ѝ. Уви, той вече търчи по коридора, вади в движение унистъклото си и крещи някой да повика охраната.
Край на играта.
Завъртам се, измъквам решетката, пропълзявам в шахтата и успявам да върна решетката на мястото ѝ. Знам, че това няма да ми спечели много време. След не повече от минута охраната на станция „Аврора“ ще бъде уведомена, че един от най-издирваните терористи в галактиката, Алфата предател, масовият убиец и космическият пират (ура!) Тайлър Джоунс се е развилнял на станцията.
Иначе казано, вече играем по съвсем различен часовник.
Пълзя по шахтата, като осветявам пътя си с унистъклото. Тези шахти са истински лабиринт и при други обстоятелства бих се изгубил след втория завой. Както вече имах повод да кажа, дроновете метачи явно не влизат често тук.
Пред себе си виждам ясно — точно толкова ясно, колкото виждам и собствената си екзекуция, ако охраната ме залови — отпечатъците от длани и следите от коленете на най-добрата ми приятелка върху прашната метална повърхност.
Затова пълзя ли, пълзя.
Пълзя, сякаш животът на всяко разумно същество в галактиката зависи от това.
Часовникът на унистъклото ми тиктака необратимо. Включил съм се към мрежата на станцията и от време на време хвърлям око на живото предаване от срещата на високо равнище. Делегатите се събират в Анклава на Основателките и множество представители на различни раси с разнообразни тоалети заемат местата си по концентричните кръгове на амфитеатъра. В средата на сцената, долу, има подиум, осветен от силен прожектор, а във въздуха над него се върти холограма на аврорската емблема.
Давам си сметка, че се намирам в зона с ограничен достъп. Подминавам автоматизиран пропускателен пункт в шахтите, но сензорът за движение и лазерният екран са обезвредени от миниатюрно заглушаващо устройство, залепено за стената — несъмнено е дело на Отдела по специални операции към ГРА. Дирите на Кат ме водят надолу, към по-широки шахти. Потя се жестоко в костюма си, а температурата бавно се вдига. Минавам покрай три други пропускателни пункта, и те също са обезвредени.
Питам се дали в совалката на теранската делегация не е била качена бомба. Или са заложили някакво устройство на дока за кацане, което да предизвика унищожението на станцията? Дали Кат няма да удари складовете за муниции или резервния запас гориво? Има много начини един саботьор да прецака станцията, ако разполага с необходимата информация и достатъчно време. Но вече знам накъде се е отправила Кат. Към най-стратегическия избор. Към мястото, където един взрив със сигурност ще унищожи цялата станция в миг, без колебание и без оцелели.