Кат жъне през охранителите сякаш те са от хартия, а тя — от начупено стъкло. Те крещят от ужас, стрелят на поразия и цепят въздуха. Тя обаче не спира, почти не се забавя, почти не диша, сече ги мълниеносно, оплисква стените с кръв и телесни течности, а по пода валят тела.
После застива на място с наведена глава и изгърбени рамене, диша тежко, а дългите трънливи пипала се гърчат покрай тялото ѝ и кървят по почервенелия под.
Затварям оцелялото си око. В устата ми има вкус на сол и метал. Правя опит да се надигна.
Да стигна някак до пистолета си.
Да…
— Тайлър.
Тя стои до мен и ме измерва с поглед, а моето бедно сърце се къса на милион парченца. На мястото на ирисите ѝ горят две цветчета в ослепително синьо. Униформата ѝ е цялата в кръв. Виждам нещо от предишната Кат в линията на устните ѝ, в татуирания на гърлото феникс. Сетне погледът ми се премества върху увенчаните с тръни пипала, които се изливат от разпрания ръкав там, където би трябвало да е ръката ѝ.
Зад гърба ми се събира локва кръв. Краката ми изстиват. Не си усещам лицето. Логичната част от ума ми разбира, че изпадам в шок и умирам от кръвозагуба. Но не тя прошепва:
— Ти ме… с-спаси.
Кат коленичи до мен и ме поглежда с очите, които някога бяха кафяви. И които незнайно как все още излъчват обич към мен.
— Асът винаги пази гърба на своя Алфа — казва с усмивка тя.
Знам, че всеки миг ще се разплача, хълцам едва чуто, а тя прокарва нежно върховете на пръстите си по изгореното ми чело и обезобразената буза.
Чудя се дали не съм стигнал някак до нея, дали Кат най-после не е осъзнала в какво се е превърнала, затова питам с пресекващ, немощен глас:
— Защо?
— Нима не разбираш? Аз те обичам, Тайлър. — Усмихва се безкрайно тъжно и безкрайно нежно. — Значи ние те обичаме.
Изправя се с гърчещи се покрай нея пипала и тръгва обратно към терминалите. Успявам да вдигна глава, колкото да я проследя с поглед през парата и примигващата червена светлина. Пръстите ѝ летят по някаква клавиатура и след миг тежката бронирана врата се спуска с трясък и ни затваря в реакторното.
— Ка… — Примижвам от болка и имам чувството, че червата ми ще се изсипят. — Какво п-правиш?
Тя продължава да пише, осветлението отслабва още, а подът се разтриса по-силно.
— Слагам край на това.
Въся вежди и се мъча да стана.
— Но… ти…
— Искахме да сме двамата с теб, Тайлър. — Светещи сини очи намират моите през завихрената пара и растящия сумрак. — Накрая. Ти заслужаваш това.
— Кат… — прошепвам, а сърцето ми се къса. — Т-ти също ще умреш…
— Не — отсича твърдо тя, клати глава и в очите ѝ проблясват сълзи. — Ще умре тази плът. Но спомените ми, мислите ми, любовта ми ще живеят. Иска ни се и ти да беше тук, при нас. Иска ни се да беше разбрал.
— Кат…
— Ще ни липсваш, Тайлър. Толкова много…
Опитвам се да стана, между пръстите ми се излива кръв, но болката е непоносима. Успявам да изпълзя един-два метра към нея, почервенелите ми пръсти стържат по метала, ноктите ми се чупят, но раните ми са тежки. Прекалено тежки. Изгубил съм твърде много кръв.
Трудно ми е да мисля. Да дишам. Да прогоня онзи образ на разпадащата се станция, да прогоня мисълта за приятелите си, за семейството си, за всичко, което дадохме и изгубихме, за да свърши пътят ми тук, да прогоня всичко това и просто да мисля, да мисля.
— Боли ли? — пита тя.
Изкашлям кървава храчка, преглъщам нещо гъсто и кимвам.
— Съжалявам — прошепва Кат. — Скоро ще свърши, Тай.
Посягам към нея и кървавите ми пръсти се свиват. Опитвам се да кажа нещо, но се давя. Не искам да умра тук. Не така.
Толкова ме е страх, толкова ме е страх да умра сам, че за миг се питам какво ли би било да се слея с него.
Защото внезапно осъзнавам, че точно това представлява Ра’хаам.
Означава никога да не си сам.
Махвам ѝ да се приближи. Шептя:
— Це… Це…
— Какво? — пита тя.
— Целувка — прошепвам — … за с-сбогом?
Тя спира да пише и в очите ѝ блясват сълзи.
Чувам силно блъскане по бронираната врата и приглушени гласове. Най-после са вдигнали тревога. Уви, твърде късно. Твърде късно. Няма начин да влязат навреме. Кат върви в сумрака към мен, малка черна сянка с по-голяма сянка в себе си, така безкрайна и гладна, че ще погълне звездите.