— Керсан, трябва да го оправиш! — крещя аз.
Той се обръща към мен във видението с неразгадаемо лице.
— Не е счупено! — ръмжи в отговор, защото дори не знае как да види счупеното, и надава рев: — Слабачка! — изхвърля ме от ума си и:
крещя по него, защото вече я усещам, усещам несметната, лепкава топлина на Ра’хаам, толкова близо, толкова голяма, и знам, че не мога да я спра без помощта на всички тях, че не мога да оправя нещата без него, но той не ме чува, не иска да ми помогне, а аз я усещам в душата му, онази сянка като рак, която ме блокира, спира ме и:
ако не мога да го спра сега,
не мога да го спра сега,
знам, че не мога да го спра и тогава.
С Тайлър съм и той стои на мостика на кораб заедно със Седи, преди да му я отнемат, преди да разбере, че я обича. Още е млад и ведър и се сещам как двамата танцувахме на Семпитернити — аз с красивата червена рокля, той с онези нелепи панталони — изпълнени с надежда и така дръзки, гледам красивото му лице, той не знае какво идва и си мисля…
все още имаш шанс да оправиш това, Тайлър Джоунс,
ти ми каза кога ще се случи и къде ще се случи
как ще се случи и:
на това място, където времето не значи нищо и минутата може да трае цял един живот, където аз мога да направя всичко, стига да си го представя, изливам себе си в един конкретен миг, не оставям нищо назад, пресягам се през бездната да изкрещя предупреждение в миналото на момчето, което Тайлър беше преди, защото не знам дали ще се справим тук, но може би той ще успее да го оправи там, защото ако не успее, може да не остане нищо и:
Може да не остане нищо.
Не е останало нищо, което аз…
— ТАЙЛЪР!
— ТАЙЛЪР!
Хлъзвам се към своя брат под поредния импулс от кървавочервена енергия. Ле още е в обятията му, объркана и цялата ожулена. Сърцето ми обаче се свива, защото от устата на Тайлър блика кръв, бронята му е разкъсана, а вратът му… Баща ми нанася пореден удар и пламнала сфера от сила размазва дракана на пихтия. Но вредата вече е нанесена…
— М-май не ми се полага да убия две от тия копеленца з-за един живот — процежда Тайлър и примижва от болка.
— Стани — казвам му и премятам ръката му през врата си. — Бързо.
— Ос-стави. — Тайлър се закашля, а гърдите му гъргорят. — Т-тръгвайте.
— Не — мълви Ле и вдига поглед към мен. — Трябва да го…
— Ще го направим. — Глух за възраженията на Тайлър, аз поглеждам към баща си. — Татко!
Той спира светещи очи върху мен и плува в кръвта, сякаш е роден за това.
— Татко, трябва да отстъпим!
— Отстъпвайте тогава!
Задъхани и отчаяни, двамата с Ле влачим Тайлър през тунела към тронната зала. Стените около нас пулсират в монотонна мелодия, писъците на умиращите и тежкият ритъм на силата ме заливат като порой. Долавям отново топлината, но и сбърканото присъствие между нас, сянката.
Аврора виси в центъра на залата с отметната глава, а окото ѝ гори със светлината на милион звезди. Кривя лице и поставям нежно Тайлър на пода, ръцете ми са облени в кръвта му.
Лицето на Ле е изопнато до неузнаваемост, очите ѝ са пълни със сълзи.
— Не…
— Аврора! — крещя с пълно гърло. — ПОБЪРЗАЙ!
Баща ми ни е последвал в тронната зала и отстъпва неохотно, крачка по крачка в кръвта. Ра’хаам го следва по петите и в един последен и горчив пристъп на отчаяние той надава рев и протяга ръце.
Кристалните стени се разпадат на парченца, „Нерида“ писва от болка и тунелът се срива зад нас и ни запечатва в залата. Но врагът вече млати преградата и аз знам, че въпреки усилията на баща ми, въпреки високата цена, която е платил, последната му атака ни е спечелила едва няколко минути.
— Не е счупено — ръмжи баща ми.
— … татко?
— Слабачке!
Стените около нас потрепват, а по бузите на Аврора блестят сълзи.
Тайлър стисва ръката на Ле, дишането му е плитко и ускорено.
— Тя се г-гордееше с теб.
Светлината в него избледнява.
— Аз също се гордея…
От напуканите очи на Ле потичат сълзи. И тогава най-после разбирам. Взирам се в лицето ѝ — в горделивостта и ожесточението, в чертите, които са ми така чужди и все пак така познати. А и косата, тази странна амалгама от сребристо и златисто.
Сещам се какво ми каза Тайлър, думите му зазвучават в главата ми през врявата на наближаващия враг.
Ако щеш вярвай, но аз се съюзих с нея и стария ѝ екипаж, за да се бием срещу Ра’хаам.