— Това не ти е някакъв терански кораб на насладите с екипаж от страхливци и слабаци — предупреди ме тя. — Това е боен крайцер на Непрекършените. В най-добрия случай хората ми ще се отнесат към теб с презрение. В най-лошия — с кръвожадна враждебност.
— Не знаех, че ти пука, темплар.
Тя присви очи. Седи е не по-лош тактик от мен и със сигурност знае, че съм ѝ заложил капан. Обаче няма начин да признае, че дава и пет пари за моето благополучие. Затова само изпръхтя, тръсна плитките си и излезе от стаята, а аз я последвах с накуцване.
Тайлър Джоунс — 1
Седи Гилрет — 0
Напрежение припуква в съвещателната зала, червената светлина е промита до сиво от сгъването. Буквално стотици холорепортажи от големите новинарски канали в галактиката се прожектират на стените, но без звук, така че Непрекършените да си говорят спокойно. Коленичили са покрай овална маса от тъмно лиасово дърво, Седи е в единия край, заедно с командния състав, а заместникът ѝ, Ериен, е кацнал срещу нея.
Аз седя до стената и си смуча сцепената устна.
Помня Ериен, заместника на Седи, от плена си на борда на „Андарел“. Първият паладин е висок и строен, с красиво лице, загрозено от белег с формата на кука под едното око. На колана си носи наниз от отрязани силдратски уши. Останалите присъстващи са смесица от белязани в битка ветерани и млади бичета, пълни с ярост и плам. Всичките са въоръжени до зъби, облечени в красиви черни брони, украсени с изящни силдратски глифи. Прическите им отразяват чина колкото повече плитки, толкова по-висок чин имат. Гладките им чела носят знака на Воинската кабала — три кръстосани остриета.
Атмосферата е… странна. Все едно гледаш глутница човекоядни тигри, седнали на чаена церемония. Всяка дума и жест са натежали от премерена враждебност. Имам усещането, че всеки миг може да се хванат за гърлата, ако не бяха двата стоманени кабела, които ги свързват.
Първо, разбира се, всички те са Непрекършени.
По време на война се изковава особена връзка, която хората, които никога не са се сражавали за живота си, не разбират. Когато разчиташ на някого да ти пази гърба в битка, когато убивате и кървите рамо до рамо, си ставате близки, ставате си повече от семейство. И като гледам силдратите в стаята, виждам точно това — хора, свързани не от обща кръв, а от нещо много по-силно, от връзка, изкована в пламъците на десетилетна война.
И второ, разбира се, самата Седи.
Личи си, че всички воини в стаята я обичат. Мразят я. Боят се от нея. Обожават я.
Дори да не беше дъщерята на най-великия им архонт, пак щеше да е така — самият аз я бях виждал в битка, и в ръкопашна, и в космическа. Знаех, че не е получила мястото си начело на тази маса, защото е момиченцето на татко. Получила го е, като е разкарала онзи, дето е седял там преди нея.
Когато влязохме в стаята заедно, дванайсет чифта очи се впиха в мен, сякаш бях апетитно предястие. Но само с една дума Седи насочи разговора към деловите въпроси. А те, оказа се, не вещаеха нищо добро.
Както вече споменах, не знам силдратски колкото Скар, но хващам някоя и друга дума. И сега, докато слушам подчинените на Седи и местя поглед по новинарските проекции на стените, започвам да проумявам какво точно се е случило в битката за Тера.
Многобройна армада на Непрекършените, невиждана от падането на Силдра насам, се събира в покрайнините на теранското космическо пространство.
Теранският флот се кани да даде отпор.
Бетрасканите се включват на страната на своите терански съюзници.
Архонт Керсан настоява дъщеря му да бъде върната.
Повече от две години Земята стъпваше на пръсти около Непрекършените. Последната ни война със силдратите е траяла две десетилетия и така отчаяно се стремяхме да избегнем нова, че си затворихме очите дори когато Керсан унищожи слънцето на Силдра.
Но теранското правителство дори не знаеше, че ГРА държат Седи в плен — така де, агентите на Ра’хаам я бяха пленили тъкмо с тази цел, за да създадат проблеми от междупланетен мащаб. Иначе казано, правителството не можеше да изпълни искането на Керсан. Вместо това учтиво го помолиха да се разкара. Или това, или да си има вземане-даване с отбранителния флот на Земята.
На Керсан това явно не му хареса.
Гледам репортажи от битката и сърцето ми се свива всеки път, когато то попадне в полезрението ми — гигантското копие от кристал, грейнало във всички цветове на дъгата, голямо колкото метрополис. Флотилиите на Непрекършените, тераните и бетрасканите се трепят, а то се носи през кръвопролитието като акула и пулсира от енергия. Новинарите го наричат „супероръжието на Непрекършените“. Но докато бяхме на „Кусанаги“, Седи ми каза, че това чудо изобщо не е силдратско.