Устата му помръдва едва доловимо.
Поглеждам отново часовника.
Е, това е то.
Направих всичко възможно.
Платното се разстила под нас, металическо, развълнувано и широко хиляда километра. А бурята наоколо е безкрайна, невъобразима и притежава силата да разкъса стените на времето и пространството, които ни задържат тук. Кристалът на гърдите ми засиява. Черна светлина. Бял шум. Усещам го по кожата си. Чувам го в главата си. Ние сме толкова малки и незначителни в лицето на всичко това, че за миг се питам какво значение имат усилията ни.
Финиан повдига към мен големите си черни очи, които до неотдавна смятах за неразгадаеми. Погледите ни се срещат и аз разбирам.
Ето това има значение.
— Ще се видим в бъдещето, хубавецо.
ЩРАК.
33
Ари
Наполовина съм в един свят и наполовина в друг, образите се наслагват, Ехото и реалността постепенно се сливат ведно.
По страните на Ле има сълзи, от небето на Ехото пада мръсен, кален дъжд и паяжина от тънки пукнатини пълзи скорострелно по стените на „Нерида“.
Търся в себе си силата да превърна черния дъжд в прозирна и сладка вода, Кал вдига ръка да избърше сълза от бузата на Ле и този сладък миг насред клането се проточва в неговия и в моя свят.
— Ще се бием до последния си дъх, за да почетем баща ти — зарича се нежно той, а Ле стисва зъби и кимва.
— Да, вуйчо.
Ала кристалните отломки, с които Керсан блокира входа към залата, няма да задържат Ра’хаам още дълго — раните на Звездния палач разсичат Ехото като черна чума, а мигът на отмора свършва твърде бързо и изчезва и в Ехото, и на „Нерида“.
Предупреждението, което изкрещях на Тайлър в миналото, още ехти в главата ми — лишен от хармония писък, който така и не заглъхва.
Той сам ми го каза.
Кога ще се случи.
Как ще се случи.
Всички планетарни ръководители, събрани на едно място.
И един ра’хаамски агент с бомба.
Смърт и хаос, които ще парализират галактиката и ще дадат време на Ра’хаам да цъфне, да се разпространи като вирус и да превърне всичко в една синьо-зелена безсмъртна маса.
Дали ме е чул? Дали е успял да го спре?
И щеше ли да е тук сега, ако го беше спрял в миналото?
Още един назъбен каньон разпаря Ехото, усещам болката му като счупено стъкло в корема си и отново се пресягам към Керсан, който стои в залата, подобно на черна статуя, окъпана в кръв.
— Керсан, не мога да го направя сама. Трябва да оправиш това, моля те.
Ръцете му се свиват в юмруци и той се обръща към мен, очите му са диви, налудничави, а гласът му се извисява в рев:
— АЗ. НЕ СЪМ. СЧУПЕН.
Барикадата пред вратата се разлита сред дъжд от кристал, а Кал и Ле се обръщат, за да посрещнат за последно врага. Нови връзки от обич са прокарани помежду им, нейното многоцветно великолепие се преплита с неговото златно и виолетово, защото Кал не е като баща си, той знае как да предложи обич, а Тайлър е научил Ле как да я приема, и силдратско момче полита към стена и се свлича на земята, баща му се извисява над него.
Викам го, викам Кал, момчето се обръща да ме погледне в очите и момчето не е Кал и кристалният град в Ехото се руши, пропада и чувам как собственият ми глас умолява Керсан да ми помогне, докато аз трескаво събирам и събирам „Нерида“, а тя се разпада и разпада, и разпада и вълните от смърт се изливат през вратата, мечовете на Кал секат ли, секат, пипалата на Ра’хаам се стрелкат и увиват краката на Ле, събарят я на пода и полазват вкупом сгърченото ѝ тяло и Керсан сече трескаво прииждащата растителност, а напрежението расте, тупти оглушително в слепоочията ми, пукнатини пълзят по лицето ми, светлина пулсира през тях и аз мисля, че крещя и умът на Ле е така светъл, виждам в него игралната дъска за те-сай на Седи, и вече знам, че майка ѝ е обичала да играе срещу Тайлър, научила е и дъщеря си, виждам тъгата и смелостта в ума на Ле, тя успява да измъкне една ръка от Ра’хаам и те надават вик, Кал и Керсан крещят, но в умовете на всички ни Ле събаря дървената фигурка на темплара в знак, че играта е свършила, вдига пистолета си с освободената си ръка и също като майка си, отнема на Ра’хаам плячката му и натиска спусъка, разноцветната дъга на ума ѝ угасва, Кал пада на едно коляно, аз преплитам ума си с неговия и чувам виковете си, докато той ми показва за последен път колко много ме обича, защото, ако успеем да се върнем назад, Тайлър ще живее, Тош, Дака и Елин ще живеят и един ден Ле ще се роди, но ако Кал умре тук, аз ще го загубя завинаги.