— Сещам се — отвръща той. — Сещам се, Тайлър.
Изправя се и кимва към закачените на стената монитори.
— Признавам, че записът е доста интересен за гледане. А какви заглавия само, златни: „Терористичен заговор за унищожаването на станция „Аврора“, осуетен от легионер ренегат“. Твоята история почти засенчи нашата. Но не съвсем.
Фокусирам поглед върху екраните и пеперудките в стомаха ми се опитват да надвият болкоуспокояващите, с които са ме натъпкали. Вървят репортажи от обръщението на Адамс и Де Стой пред делегатите на галактическата среща. На холограмата зад тях виждам образа на Октавия III колонисткия свят, погълнат от Ра’хаам, а впоследствие сложен под възбрана от правителството на Тера. На други екрани се редят още планети, и те полазени от синьо-зелената поквара на врага.
Другите светове люпилни, осъзнавам аз.
Адамс и Де Стой са казали на галактическите делегати за Ра’хаам.
На друг екран тече запис как легионери задържат по стража агенти на ГРА от свитата на министър-председател Илясова. Махат огледалните им шлемове и отдолу изникват полазени от синьо-сиви лишеи лица, очи като цветя, а също гняв, страх и шок. Текат и надписи: „Вражески елементи, внедрени в ГРА“, „Теранското правителство под подозрение“, „Събира се сенаторска комисия“.
— Вие сте знаели — прошепвам.
Поглеждам го в очите, в корема ми клокочи гняв, а гласът ми трепери.
— През цялото време. Знаели сте!
— Не всичко — отвръща с въздишка той. — Не достатъчно.
— Знаели сте достатъчно, за да вмъкнете Ари на моя Лък. Да оставите онези подаръци за нас в Изумрудения град. Да ни оставите „Нула“. Следователно сте знаели какво ще стане с Кат, когато отидем на Октавия. — В очите ми горят сълзи, машината, която следи пулса ми, надава вой, и аз правя напразни опити да се надигна. — Знаели сте какво ще стане с нея. Знаели сте, че Ра’хаам ще я погълне!
Той не извръща поглед и стиска зъби.
— Да, знаехме.
— Гадно копеле! — изсъсквам.
— Дължим ти извинение, Тайлър — въздъхва той. И обяснение. Но аз мога да ти предложа само първото. Второто се пада на друг.
Бръква във вътрешния джоб на парадната си куртка, а медалите и почетните лентички на гърдите му, за които толкова му завиждах навремето, сега ми изглеждат платени с кръв дрънкулки. Напразно се питам какво би могъл да ми каже, какво обяснение би могъл да ми даде, за да забравя болката в очите на Кат, когато ножът ми я прободе, да забравя топлата ѝ кръв по ръцете си, ужаса и скръбта…
Адамс оставя на чаршафа върху скута ми малък холоплейър и натиска копчето. Над лещата на плейъра се появява образ, който леко примигва. Странен е, цветовете бият към бяло и синьо.
Стара технология, осъзнавам. Много стара.
В първия миг дори не познавам жената, чийто образ се сгъстява във въздуха пред мен. Облечена е в архаична легионерска униформа, куртката ѝ тежи от ордени и медали. Стара е, може би в средата на седемдесетте. Добри очи и къса сива коса. Накрая я познавам. Виждал съм я на променадата.
— Това е една от Основателките — прошепвам.
— Здравей, легионер Джоунс — казва жената с леко изкривен от записа глас. — Казвам се Нари Ким. Ако гледаш това, значи командването на Легиона е преценило за съобразно да ти даде обяснение за събитията, в които си участвал напоследък. Променливите в това уравнение не позволяват да изпадна в подробности, но ако сме извадили късмет, значи Аврорският легион вече е в състояние да нанесе съкрушителния удар срещу Ра’хаам и да завърши една мисия, която се готви от двеста години. — Усмихва ми се майчински. — Дължим ти много, легионер. Казвали са ми, че си гениален водач. Смела и благородна душа. И което е по-важно, добър приятел. Ще ми се да се познавахме, Тайлър. Почти имам чувството, че те познавам лично. Никога не забравяй, че се гордеем с теб, задето стигна толкова далеч. Знаем какви жертви си дал. Какво си изгубил. Моля се накрая всичко да си е струвало.
Усмивката ѝ става по-широка, след което тя целува върховете на пръстите си и докосва с тях лещата, а аз се взирам невярващо в холограмата. Тази жена е герой. Една от основателките на легиона. Да я чуя да казва такива неща… на мен…
— Тук има някой, който иска да говори с теб — продължава тя. — Затова аз ще ти пожелая добър път, Тайлър Джоунс, нека късметът бъде с теб и никога не забравяй, че цялата галактика дължи живота и надеждите си на теб и твоите приятели.
Протяга ръка към някого извън обсега на камерата.