— Хайде, любима.
Следва дълга пауза. Нари Ким махва отново и се усмихва.
— Хайде, всичко е наред.
Друг човек се появява в кадъра, синьо-бял силует на холографската светлина. Жена. Косата ѝ е дълга и къдрава, почти изцяло побеляла, а кожата ѝ е набръчкана от старост.
В началото не я познавам. После Нари ѝ казва нещо насърчително, новодошлата обръща глава към нея и аз зървам…
… Не може да бъде.
Обици с малки висулки във формата на ястреб.
Жената сяда пред записващото устройство и започвам да разбирам, че…
Жената поглежда към камерата, а по миглите ѝ блещукат сълзи. Тогава я познавам, макар че не е възможно, познавам я, въпреки пропастта от време и следите от скръб, вдълбали бръчки около очите ѝ.
— Зила… — прошепвам.
— Здравей, Тайлър.
Спира, за да си събере мислите. Изглежда толкова крехка. Дори по-мъничка, отколкото я помня. Нари стисва окуражително ръката ѝ и, сякаш почерпила сила от докосването, Зила си поема дълбоко въздух и започва да говори.
— Ако гледаш това, значи си оцелял след момента на моето заминаване и си влязъл в царството на пълната несигурност. Много се радвам, че си се измъкнал жив и здрав от ГРА. Дано това означава, че подаръкът, който ти оставих, е бил от полза. Прости ми, ако не е бил напълно адекватен. Работех с почти безкраен брой променливи. — Свъсва вежди и потрива чело, все едно я мъчи болка. — По време на битката за Тера, когато ешваренското Оръжие произведе изстрел, сблъсък на психични енергии и темпорално изкривяване захвърли мен, Финиан и сестра ти Скарлет назад във времето, към 2177 година.
Очите ми се разширяват и аз поглеждам към Адамс, но той се е втренчил в холограмата. Ако се съди по нескрития му интерес, явно гледа записа за първи път.
— Поради събития, които са твърде сложни, за да те отегчавам с тях — продължава Зила, — бях принудена да остана в това време. На мен, заедно с Боен лидер Де Каран и Нари, се падна да прокараме пътя за бъдещите събития и за предстоящата борба с Ра’хаам. Направихме и невъзможното всичко да се случи точно така, както се е случило. Както трябваше да се случи. Така, че Аврора да намери ешваренското Оръжие и да го използва срещу врага. Но…
Гласът на Зила пресеква. Тя свежда поглед към ръцете си и преглъща шумно. Онази Зила Мадран, която аз познавах, живееше зад стени. Бранеше се от света с щита на логиката, отделена от собствените си емоции, клинично студена.
Но сега тя плаче и по бузите ѝ се стичат сълзи.
Нари Ким посяга отново към нея, прегръща я през раменете, притиска я към себе си, целува я по бузата, по кокалчетата на ръката, по устните. Въпреки древната технология и накъсания на ивици образ, виждам ясно любовта в очите ѝ и в моите засмъдяват сълзи, защото вече знам какво са означавали една за друга тези две жени. И че приятелката ми е намерила другар, който да означава толкова много.
— Просто говори от сърце, любима — окуражава я Нари.
Зила вдига очи към камерата, гласът ѝ е накъсан.
— М-много съжалявам, Тайлър — прошепва тя. — За Кат. С години се опитвах да измисля алтернатива. Някакъв начин да ѝ спестя тази участ. С ужас очаквах деня, когато ще трябва да застана пред камерата и да ти кажа това. Но потенциалът за катастрофа, парадоксален ефект на пеперудата, който да промени невъзвратимо времевата линия… — подсмърква шумно и преглъща с усилие. — Не м-можехме да поемем този риск. Ако аз не се бях озовала тук, не би имало кой да помогне на Нари да създаде Легиона, да направи така, че ти да се срещнеш с Аврора, да ви защити в Изумрудения град. Не би имало кой да се погрижи за бъдещето. За да надвием Ра’хаам, всичко трябваше да се случи по абсолютно същия начин до момента, в който аз се отделих от вашата времева линия. — Клати глава и ме гледа умолително. — Всичко. — Навежда брадичка и косата ѝ покрива лицето. — Изживях живота си по най-добрия начин. — Стисва ръката на Нари. — Намерих щастието. Работих усилено, видях места и срещнах хора, които ми донесоха радост. Отрядът беше второто ми семейство, след като загубих първото, и аз посветих живота си на това да подготвя всичко, което ще ви бъде нужно… но имаше и приключения. Смях. Тук напълно неочаквано намерих третото си семейство. Възможно е да се тревожиш за мен сега, когато знаеш къде съм. Недей. Животът ми тук е щастлив. Но знай също, че не минава и ден, без да си мисля за Кат и какво ѝ се случи с моя помощ.