— Разбрано — казва тя. — Ще се срещнем там.
Адамс кимва и прекъсва връзката.
— Още ли имаш навика да се молиш, Тайлър? — пита ме тихо той. — Знам, че когато стане трудно, човек трудно запазва вя…
— Всеки ден, сър — отговарям аз. — Всеки ден.
— Добре — кимва той. — Не е лошо да се помолиш и сега.
Бях се зачудил защо онова за палуба Епсилон ми прозвуча странно. След като Адамс ме избута на гравстол по коридорите на болницата и ме вкара в офицерския асансьор, разбирам защо. Гледам светещото табло със стотиците нива, поднива и секции и осъзнавам, че на станцията няма палуба Епсилон.
Или поне я няма официално.
Адамс вади от вътрешния джоб на куртката си карта ключ от биокодирана платина. Притиска палец към сензора и я пъхва в отвор на таблото. Един панел се плъзга настрани и светлинен сензор сканира лицето му, ирисите и отпечатъка на дланта. След като контролите грейват в зелено, той се изправя и казва:
— Адамс. Едно-едно-четири-алфа-кило-две-едноседем-бета-индиго.
Бибипкане. Изведнъж ми се завива свят, сякаш асансьорът се е завъртял около оста си.
— Епсилон, секция Нула — продължава Адамс. — Код за достъп: Бдителност.
Стомахът ми сякаш е пълен с натрошени стъкла и дясната половина на лицето ме боли. Май трябваше да си поискам още един блокер за болката, преди да тръгнем. Почти не усещам пулса си, но знам, че сърцето ми препуска при мисълта, че може отново да видя сестра си. Нямах представа какво е станало с нея, след като със Седи бяхме заловени от ГРА. Страхът, че може да е загинала, постоянно ми тежеше, нищо че умът ми избягваше тази мисъл като опарен. А и все още не мога да проумея новината, че е била изпратена в миналото заедно със Зила и Фин.
Разбирах единствено, че има вероятност да е оцеляла.
О, Съзидателю, моля те, нека да е жива.
Вратите на асансьора се отварят с тихо съскане и пред мен се разкрива дълъг, ярко осветен коридор, който води към масивна врата, достатъчно яка на вид, че да издържи тежка бомбардировка. Боен лидер Де Стой ни чака в пълна парадна униформа, лицето ѝ е бледо като платно, а бялата ѝ коса изглежда още по-бяла под ярката светлина. Адамс ме избутва с гравстола от асансьорната кабина, Де Стой кимва отривисто, а големите ѝ черни очи ме следят със сериозен поглед.
— Явно си участвал в бойни действия, легионер Джоунс.
— Може и така да се каже, мадам. Нищо работа.
Тя се усмихва тънко и безкръвно. Боен лидер Де Стой никога не се усмихва, никога.
— Отлична работа, войнико. Повече от отлична.
Междувременно Адамс е плъзнал биокартата си по едно табло вляво от вратата на асансьора и сега дава знак на Де Стой.
— Готова ли си?
Бойният лидер плъзва своята карта и се навежда напред, опряла длани в стъклото на сензора. Скенери обхождат лицата, ретините и дланите на командирите, а тънка игла взема кръвни и тъканни проби. Накрая двамата изричат поредицата пароли от записа на Зила и Нари. Технологията е стара, но надеждна, предвид факта, че станцията е била построена преди две столетия.
Не знам какво се крие тук, но Зила определено е искала да го защити по най-добрия начин.
Вратата изщраква силно, за миг се включва аларма и таблото светва в студено тъмносиньо. Тежката врата се плъзга настрани, осветлението от другата ѝ страна се включва със секунда закъснение и прогонва мрака. Адамс ме избутва през прага, а аз затаявам дъх, обзет от страхопочитание пред разкрилата се гледка.
Дебели кабели се протягат от редици древни компютри и стигат до цилиндричен резервоар от прозрачна пластомана в сърцето на залата. А вътре в цилиндъра, пулсираща със светлина, като сърдечен пулс, има…
— Сонда — ахвам аз. — Това е ешваренска сонда.
Пулсиращата светлина на кристала с форма на сълза залива цялото помещение. Сондата е пропукана, върхът на сълзата е откършен и милион тънки като паяжина пукнатини пречупват сиянието.
— Съзидателят да ме тръшне — прошепва Адамс.
Над компютърните терминали се уплътнява образ и сърцето ми полита, щом разпознавам Зила за втори път днес. Сега е по-млада отпреди, може би в средата на четиридесетте, гърбът ѝ е изправен, а очите ѝ са ясни и съсредоточени.
— Добре дошли, командири — казва холограмата. — Ако слушате това съобщение, значи битката за Тера е приключила, аз съм напуснала вашата времева линия и съм се пренесла в 2177 година, а протокол „Камшичен удар“ е бил задействан. Моля, включете всички късообхватни скенери на станция „Аврора“, за да следят за сигнатури при максимална мощност. Уведомете персонала на скенерите, че търсят совалка теранско производство от серията „Рибар“, модел 71-В. Изпратете медицински екипи, които да съдействат на пътниците, а болницата да е готова за бетраскан на 19 години в състояние на анафилаксия и възможна фарингиална, ларингиална и трахеална травма.