— Не за теб се тревожа — изпръхтявам. — А за него.
Тя пак завърта очи и поглежда към торбата, която държа.
— Какво ми носиш?
Сядам до кушетката, отварям торбата, ровя вътре известно време и накрая ѝ подхвърлям няколко пакета „Точно като истински нудли!™“. Отначало сестра ми ме зяпва неразбиращо, но после фалшивият ѝ гняв е заменен от истински.
— Донесъл си ми корабни порциони? Тайлър, намираме се на станция, тук имат истинска храна, какво, по…?
Млъква рязко, щом вадя от торбата тубичка замразено шоколадово джелато и пакетче свинска пастърма от онези, които сервираха в столовата на Академията, и ги мятам в протегнатите ѝ ръце.
— Оооооо, ти си добър човек, Тайлър Джоунс. Прощавам ти.
Фин примижва и шепне гъгниво:
— Не мога да повярвам… че си гладна.
— Ти не трябва да говориш. — Скарлет отваря тубичката с джелато, сякаш вътре се съдържа отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало. — Освен това, когато се съмняваш, яж.
Фин поглежда към холограмата на стената и отново гъгне:
— Просто… вижда ми се странно да празнуваме.
Със Скар поглеждаме жадно натам. Боен лидер Де Стой остана на станция „Аврора“, за да ръководи операцията. Що се отнася до Адамс, той ни изпраща директни кадри от мостика на флагманския си кораб „Безстрашни“. Каза, че сме заслужили да видим историята от първия ред.
А няма никакво съмнение, че пред очите ни се пише история.
След почти двуседмично сгъване корабите на коалицията най-после са пред портала на системата Октавия и се готвят за щурм срещу първата люпилня на Ра’хаам.
Строили са се като безчетен наръч копия в черно-белия свят на Гънката, сборище от тъмни силуети на фона на портала. Като при всички системи, където Ра’хаам е скрил инкубаторните си планети, и тук порталът е естествено възникнала слаба точка в тъканта между измеренията. Този портал няма нищо общо с шестоъгълните структури на тераните, нито със силдратските порти във форма на сълза, а прилича на сияещ процеп, съдрано място в лицето на Гънката. Широк е десетки хиляди километри и краищата му се гънат под напора на черни квантови мълнии. Всичко над хоризонта му се мержелее като топлинен мираж, а ако присвия очи, мога да различа отвъд него звездата на системата Октавия, кървавочервена в живите цветове на истинското пространство.
Когато за последно видяхме тази звезда, бяхме само ние, седмината. Отряд 312. Всички знаем какво загубихме на онази планета. Какво ни беше отнето. За миг ме заливат толкова силни гняв и болка, че не мога да си поема въздух.
— Вижда ти се странно да празнуваме гибелта на Ра’хаам? — изсумтява Скарлет, обляга се назад и отхапва лакомо от шоколадовия сладолед. — Сериозно? Трябваше да си донесем бира, ако питаш мен.
В стаята се чува характерното изпукване на отваряща се капачка под налягане и аз подавам тържествено на Скарлет бутилка леденостудена иштарска бира.
— Оооооо, ти си добъъърчовек, Тайлър Джоунс.
— Мислех… че не пиеш — прошепва Фин.
— Правя изключение от правилото — отговарям и отпивам с наслада от бутилката си. — Ти искаш ли?
Фин клати глава и отново поглежда към екраните. Ясно долавям тревогата и страха му и някъде дълбоко в себе си изпитвам същото. Щом Ешварен са си направили труда да ни оставят Оръжието и да планират преди милиони години окончателната атака срещу древния си враг, наистина ли ще си решим проблема просто ей така, с груба сила? Струва ми се твърде оптимистично.
Рационално погледнато, макар безспорно да са били могъщи, Ешварен са обитавали галактиката много отдавна. Нямаме представа дали по онова време е имало и други населени планети в Млечния път. Не е изключено Ешварен да са били единствените. Може би не са били в състояние да си представят каква огнева мощ могат да мобилизират няколкостотин технологично развити раси, ако бъдат достатъчно мотивирани. Тази флотилия, тази сила… галактиката не е виждала нищо подобно досега.
Пък и тя е единствената ни надежда.
Адамс и колегите му от командването не са глупави и освен това няма да атакуват слепешката — вече изстреляха през портала вълна от разузнавателни сонди, които да огледат системата. Ако се съди по прииждащите доклади, Октавия III не се е променила драстично от онова, което ние, седмината, помним — класическа планета от клас М. Седемдесет и четири процента океан, четири големи континента. Скучна като съботна вечер в моята спалня… освен ако не си падаш по шаха, предполагам.