Ра’хаам.
Враг, решен да погълне расите в галактиката една по една.
Докато не остане само той.
Доколкото можем да преценим, единствено инкубаторът на Октавия III се е излюпил. Може би е свързано с атаката, с теранската колония, заселила се там, или с някаква друга променлива. Едно знаем със сигурност — че колкото и зле да са нещата в момента, ще станат двайсет и един пъти по-зле, щом се излюпят и другите планети инкубатори.
Войната ще приключи, преди да е започнала.
Страхът от предстоящото е като горски пожар и залива Млечния път така, както врагът залива Гънката. Част от расите изпадат в дива паника и взривяват гънковите си портали, предпочели да се оттеглят в една нова предгънкова Тъмна ера, вместо да оставят вратата към световете си отворена за завоевателя. През цялото това време спорите превземат Гънката и греят призрачно сини дори в черно-белия ѝ пейзаж.
Безкрайни.
Неуморни.
Превзетата флота язди вълната от спори и се носи като сбор от тъмни силуети сред сияйната буря, широка милиарди километри. Докато гледам с ужас малкото пристигащи кадри от настъплението, бавно, но сигурно затъвам в безнадеждност.
Направих онова, което видението искаше от мен. Попречих на унищожението на академия „Аврора“ и предотвратих катастрофата, която мащабният удар по Галактическия съвет щеше да породи. Направих каквото се искаше от мен.
И в резултат на моите действия Ра’хаам се сдоби с многобройна бойна армада, до която трудно би се добрал другояче.
Скар и Фин отъпкаха пътека през времето, Зила посвети живота си на основаването на Аврорския легион като оръжие срещу тази заплаха, Ари и Кал се пожертваха, за да ни осигурят Оръжието, и въпреки всичко това Ра’хаам е тук и превзема Гънката в съответствие с първоначалните си планове.
Може би след всичко сторено Отряд 312 само влоши нещата.
А усилията ми да спася станция „Аврора“ също са били нахалост, защото Ра’хаам се е отправил точно насам.
Логистичните ни екипи го потвърдиха. Изчисленията на курса и навигационните данни го потвърдиха.
Ра’хаам идва тук.
И ще пристигне след по-малко от двайсет часа.
Отникъде не се притичва помощ. Няма да се случи чудо. Врагът е по-многочислен и по-добре въоръжен. Да, още имаме резервни кораби и отбранителни съоръжения, но простичката истина е, че флотилия с такъв размер ще види сметката на съпротивата ни за нула време.
— Скар, трябва да се махнеш оттук.
Стоим на променадата, пълна с уплашени хора. Командването на станцията официално потвърди, че Ра’хаам настъпва насам, и издаде заповед всички цивилни да се евакуират. Търговци и семейства панически затварят магазини и си събират багажа, а мракът отвън е огрян от светлините на стотици двигатели — совалки, транспортни кораби и файтъри, стичащи се към гънковия портал в търсене на безопасно място.
— Братленце — отвръща Скарлет. — Съвсем си се побъркал.
— Сериозно ти говоря — махвам с ръка, за да обхвана станцията. — Дипломацията отдавна е безсилна, Скар. Няма смисъл да оставаш тук.
— Ако питаш мен, няма смисъл никой да остава тук — изтъква Фин.
— Благодаря ти! — писва Скар и се сгъва в театрален поклон пред него. — Най-после някой да каже нещо разумно!
— Ти нали уж не трябваше да говориш — промърморвам под нос.
Моята Гайка ме стрелва с усмивка и свива рамене. Новият му екзокостюм изсъсква тихичко.
— Всички знаехме, че е твърде хубаво, за да продължи дълго.
— Сериозно, Тайлър, трябва да се евакуираш със…
— Не мога да го направя, Скар. Дадох клетва на Легиона, когато ме приеха в редиците му.
— На Легиона? — пръхти тя. — Тайлър, загубихме почти цялото си командване и почти всичките си кораби, когато Октавия разцъфна! Легионът е тотално преца…
— Знам! — повишавам глас и усещам, че губя самообладание. — Знам го по-добре от всекиго! Повярвай ми, с Де Стой хиляда пъти премисляхме вариантите! Но щом ще се мре, предпочитам да загина в битка! А тук е най-доброто място да дадем отпор!
Тя ме поглежда в очите и вдига рамене.
— Значи и аз ще остана.
— Не, Скар, няма ника…
— Млъкни! — изкрещява тя. — Аз не се записах в Легиона, за да направя галактиката по-добро място! Не се записах, за да ставам героиня! Записах се, защото ти си малкото ми братче и искам да се грижа за теб! И не си влачих впечатляващия задник през време-пространството и през колабиращи времеви парадокси само за да подвия опашка и да си плюя на петите при първия признак за дребен галактически катаклизъм, ясно?