— Бе’шмай — изрича тихо по-младият мъж. — Ош.
Ериен примигва едва доловимо и отново поглежда към Седи.
— Може би — казва тя и облизва сцепената си устна, — би могъл да ни просветлиш за естеството на тази грешка, която уж допускам.
Стрелвам я с усмивка и трапчинка.
— Вече мислех, че никога няма да попиташ.
— Не питам. Нареждам ти.
Тя ми се въси, навежда брадичка и тъмните плитки се люшват край лицето ѝ. Но ако се съди по лекия блясък в очите ѝ и беглия проблясък на мислите ѝ, на Седи май… май ѝ е смешно. Осъзнавам, че темпларите на Непрекършените не понасят подлизурковци. С всички добри водачи е така. Седи обича конфликта. Обича да я притискат, да я предизвикват. А предвид това, как погледът ѝ току се отнася към трапчинките ми, явно обича и тях.
Така де, кой би могъл да я обвини?
Тайлър Джоунс: 2
Седи Гилрет: 0
Ериен продължава да ме гледа на кръв, но аз се обръщам към множеството новинарски проекции върху стените. Присвивам очи, откривам желания образ и го посочвам.
— Репортажът на ГНН–7. Може ли да го видим?
Един от паладините поглежда към Седи и тя махва едва забележимо с ръка, че дава разрешение. Проекцията се разширява и заема голяма част от стената. Коментаторът е челерианец, а иначе синята му кожа изглежда сива в Гънката. Дори в черно-бяло усмивката му е ослепителна, а колкото до костюма му, той е толкова скъп, че сигурно е струвал колкото брутния вътрешен продукт на малка луна. Под него се носи името Лиран Балкари, а зад него се точат заглавия на десетина езика. Новината не е добра.
— „Нападение на ригелийски бунтовници срещу челерианските владения в сектор Коларис“ — прочита заглавието Седи и вдига вежда. — И?
— Ригел и Челерия си оспорват Коларис от петдесет години. Неотдавна челерианското консулство успя да постигне примирие след десетгодишни преговори. А сега изведнъж Ригел започва да взривява челериански кораби?
Обръщам се към друг екран.
— Онзи там. Ще го увеличите ли? Както и онзи — соча още един екран. Новините са дребни и е лесно да ги пропуснеш покрай врявата около нападението на Непрекършените срещу Тера. Само че тези уж дребни новини са десетки. А аз не пропускам нищо.
Нападение на гремпи унищожава иштарийски кораби в Гънката.
Тристранна погранична война между Но’ола, Антарския колектив и Шеар внезапно избухва отново след седемгодишно примирие.
Трима високопоставени представители на Доминиона бяха убити от агенти на основния им съперник, Пакта на Шен.
— Диверсии — натъртвам и плъзвам поглед по присъстващите. — Провокации, които имат за цел да въвлекат дузина раси в дузина конфликти. — Спирам поглед върху Седи. Следите от ухапване по шията ми смъдят от потта. — Точно както твоето похищение вкара Непрекършените във война с Тера и Траск.
— За нас войната с Тера никога не е приключвала, теранецо — изръмжава Ериен. — Просто бяхме временно заети с друга плячка.
Не му обръщам внимание, вместо това гледам Седи в очите.
— Знаеш кой е отговорен за това.
— Този… Ра’хаам, за който постоянно говориш.
— Внедрил се е дълбоко в ГРА. А ГРА има свои оперативни агенти във всички сектори на галактиката. — Обхващам с жест екраните с надеждата, че не звуча като откачен фен на конспирациите. — С достатъчно планиране тази картинка не е непостижима. А онова нещо планира от столетия. Иска галактиката да е във война. Да е заета с друго и никой да не види истинската заплаха навреме.
Седи и хората ѝ си разменят думи на силдратски. Въпроси. Кратко обяснение що е то Ра’хаам, Ешварен и Оръжието. Долавям скептицизма им, виждам презрението в очите им. За разлика от тях, Седи може да надникне в главата ми. Тя знае, че казвам истината.
И все пак…
— Пет пари не даваме за някакъв бурен, който гние в сенките — заявява. — Нас ни интересува нашият липсващ архонт.
— Това е все същият проблем, Седи.
Тя почуква с острите си нокти по масата, а очите ѝ мятат мълнии.
— Правилно ли предполагам, че имаш някакъв план, а не просто блееш като осиротяло бяши?
— Командирите ми в Аврорския легион — отвръщам, решен да подмина онова за блеенето. — Те знаят нещо. Помниш ли ботушите ми? С чиято помощ се измъкнахме от килията? Чакали са ме в един депозитар на Доминиона десет години. Командването на Легиона ги е оставило там, преди аз да се запиша в Академията.