Ем Коен свива рамене от мястото си до мен, без да откъсва очи от строените кораби.
— Сметнах, че съм ти задължена, след като спаси станцията и така нататък.
— Не се ли сърдиш, че ви заключих в собствения ви карцер?
— Зависи — поглежда ме косо тя. — Ти сърдиш ли се, че те прострелях в лицето?
— И двамата направихме необходимото — усмихвам се аз. — Ние сме Легионът.
Коен кимва и ми връща усмивката.
— Ние сме светлината.
— Аз пък наистина много съжалявам за Деймън — припява до мен Скар. — Така де, по онова време дори не знаех, че ходите.
Ема свива рамене и отново насочва поглед към портала.
— Той беше пълен задник.
— Нали?
— Вражеската флота ще навлезе в системата на Аврора след четири минути — прогърмява глас по вътрешната уредба.
— А, не, не — казва Фин, който е седнал до Де Рен. — Твоята трета майка е моя първа леля откъм втория ми дядо.
Таранът на Коен прекъсва за миг изчисленията си и пръстите му увисват над контролите.
— Но вторият ми първи чичо е твой трети братовчед, нали така?
— … Дариел ти е първи чичо?
— Да, от страната на…
— Какво стана с изчисленията, Де Рен? — прекъсва ги Коен.
— Всичко е наред — отговаря Таранът и изправя рамене. — Готови сме, Алфа.
— Вражеската флота ще навлезе в системата на Аврора след три минути — долита поредното предупреждение.
Холопроекциите пред нас угасват и на тяхно място се появява емблемата на Легиона, а след миг и лицето на Де Стой. Единственият оцелял командир на Аврорския легион гледа мрачно и решително. Гласът ѝ отеква над нашия мостик и във всички кораби под нейно командване.
— Аврорски легионери — започва тя. — Ние, бетрасканите, никога не сме сами. Всеки от нас е част от голяма мрежа, от клан и по-голям клан, братя и сестри, родители, баби и дядовци, братовчеди и стотици други, с които споделяме обща кръв. Където и да отидем, знаем едно — ние сме семейство. С това наследство сме родени. Но всички тук сме част от нещо още по-голямо, без значение дали сме бетраскани, терани или силдрати. Част сме от клан, който сме избрали съзнателно. Клан, изграден не чрез кръвни връзки, а чрез обещания, които сме дали съзнателно. Врекли сме сърцата си на общата кауза и един на друг. Дори сега Аврорският легион свети ярко в най-тъмната нощ. Дори сега стоим на пътя на злото и се борим за мир. Тази клетва сме дали пред Легиона и едни пред други. Знайте едно — за мен е най-висша чест да застана рамо до рамо с всеки един от вас, с клана, който съм избрала съзнателно, със семейството на сърцето ми. Няма друго място в тази галактика — или в която и да е друга —, където бих искала да съм днес.
Гласът ѝ прекъсва, заменен почти моментално от поредното общо предупреждение:
— Вражеската флота ще навлезе в системата на Аврора след една минута.
После по връзката звънва друг глас, познат и студен като лед, който пали огън в гърдите ми:
— Де’на вош, аам’най — изрича гласът. — Де’на сиир.
Поглеждам към флагманския кораб на Седи, който виси в мрака ляво на борд, и се обръщам въпросително към Скар.
— Не бойте се, приятели мои — превежда тя. — Не съжалявайте за нищо.
— Дун белис тал’дун. Ну белис тал’сата.
— Краят не е край. Смъртта не е поражение.
— Ан’ла тели саий.
— Аз ще…
— Да, да, това вече го знам.
— … сериозно?
Кимвам и казвам тихо:
— Ще те видя сред звездите.
— Внимание: навлиза вражеската флотилия — гръмва по уредбата. — До всички кораби: навлиза вражеската флот…
Гънковият портал грейва като мълния в черно небе и през този горящ прозорец навлиза първият кораб на Ра’хаам.
Тук е…
Корабът е голям и тежък терански транспортьор, настръхнал от оръжия. Целият е полазен от мъх и синьо-зелени и призрачно бели лишеи, като дънера на повалено дърво в гората, и е повлякъл след себе си дълги пипала от лиани. Сърцето ми се свива, щом виждам името на носа му, трудно различимо под петната на развалата.
„Безстрашни“.
— Адмирал Адамс — прошепва Финиан.
— Вече не — промълвявам.
Все пак затварям очи, било то и само за миг. Знам, че ще стреляме по флагмана. Ще се опитаме да убием адмирала така, както аз убих Кат.
Но преди да умре, Кат ме защити. Ра’хаам ме защити.
Той ме обичаше, защото тя ме обичаше. Онова там вече не е адмирал Адамс… но частичка от него…
— ДО ВСИЧКИ КОРАБИ, ОГЪН!