О, Зила. Зила.
Дано си я обичала, дано сте били щастливи.
Тъкмо решавам, че сме готови, когато виждам още нишки — този път черни, които се протягат от Тайлър и Кал, и когато ги подръпвам, виждам…
Седи Гилрет седи на масата в кухнята на родителите ми и повдига вежди.
Тайлър бръква мълчаливо в купата, подава ѝ една шушулка грах… и нещо преминава помежду им. Още няколко нишки грейват, жълто и черно се преплитат като рояк пчели — ярки, но опасни — Седи взема шушулката и я разпуква.
Взирам се в тях и острият ум на Седи едва не открива истината за Ле в мен, но аз все пак успявам да го избутам настрани, на по-безопасно място. Някои неща трябва да бъдат научени тогава, когато им дойде времето. А и като ги гледам заедно, знам, че един ден двамата ще се запознаят с Ле.
Никой от нас не използва думи, защото няма нужда от тях — разговорът ни е бърз като мълния, нишките летят помежду ни в най-красивата, дива, хаотична и съвършена дъга разказваме си историите си, казваме си обичам те, а гобленът расте
и
и
и…
… аз започвам да виждам.
О.
О, виждам.
Виждам нещо, което не виждах преди, когато планирах края си.
Нещо ново ме залива, възможност, каквато не съм си представяла, когато битката ме изпълваше и градях ожесточено защитата си. Сякаш бавно се будя от много дълъг сън, мигам, за да различа онова, което е пред мен, и започвам да виждам…
Виждам го в начина, по който Фин се държи за нас, нищо че му коства толкова много, всяка трошица от силата му, за да съхрани менталната връзка с клана си.
Виждам го в начина, по който Скарлет обгръща всички ни с обичта си, с приемането си, и как пази зорко всеки безценен миг заедно.
Виждам го в начина, по който Тайлър мисли първо за нас и чак тогава за себе си, как се сражава за правдата, независимо колко е уморен.
Виждам го в начина, по който Кал упорито се труди да открие своя най-добър вариант, да вярва в нашия най-добър вариант, да прогони онова, което светът му е внушавал, и да стане такъв, какъвто сам избере.
Виждам го в свирепата любов и лоялност на Седи, в непоколебимата ѝ решимост да стори онова, което трябва да бъде направено.
Те ми помагат да видя нещо тук, където съм свързана с всички тях.
Нещо, което вече съм знаела.
Знаела съм, че е вярно, когато Еш ме подтикваше да скъсам всичките си стари връзки, а аз се бунтувах. Знаела съм, че е вярно, когато Керсан ми каза, че силните вземат каквото пожелаят, а аз го предизвиках да защити слабите около нас.
Знаела съм го през цялото време, защото моят отряд ми го е показвал всеки път, когато е заставал зад мен, показват ми го и сега, в момента. И не са били единствените, преподали ми този урок, който аз съм усвоила толкова бавно.
Тайлър ми го е показал още при раждането на Отряд 312, когато се е отказал от шанса си за съвършен подбор, вместо това е послушал сърцето си и така е намерил мен… а онзи миг е само първият от цяла лавина.
Ле и Дака, Елин и Тош ми го показаха, когато останаха да се бият, вместо да побягнат и да си купят още един ден живот.
Кат ми го показа, когато жертва тялото си и бъдещето си, за да спаси своя отряд.
Зила ми го е показала, когато се е сбогувала с живота, който познава, за да създаде живот за нас.
Керсан ми го показа с последния си съзнателен избор, когато ни спаси. Защото последният му избор беше продиктуван от любов и действието, произтекло от този избор, беше най-могъщото му дело досега.
Любовта е по-силна от гнева и омразата.
И винаги ще бъде.
Любовта може да промени всичко.
Да, ако подпаля пожар в сърцевината на Ра’хаам и го изгоря отвътре навън, вероятно ще се получи. Но може би, само може би…
Дъгата от нишки между нас се втъкава по-плътно, става непоносимо красива и в този миг откровеността ни е най-важна. Няма място за шегичките на Фин, нито за превъзходството на Седи. Сега сме просто ние.
Доверяваме се един на друг, че ще видим и ще бъдем видени.
Че ще посрещнем онова, което намерим, със…
— Трябва да дойде от любов — казвам, най-сетне проумяла, тук, в центъра на застиналото бойно поле.
— Кат още е там — отвръща Тайлър. — Още е част от онова. Ние я обичаме. И тя ни обича. В последния си миг тя направи и невъзможното, за да ме защити.
— Адмирал Адамс е там — добавя Скарлет.
— Както и половината Академия, момичета и момчета, с които тренирахме заедно — включва се Финиан. — Учителите ни, приятелите ни.