Изобщо не го усещам в ума си. Но мога да го видя, да го докосна и когато вдигам глава, за да го погледна с усмивка през сълзи, а той се усмихва на свой ред, знам, че изборът ми е бил правилен.
Ще живея в мир и ще живея за любов.
Любовта ти дава право на избор и аз направих своя. Взех решението, на което ме научи моят отряд още при първата ни среща. Семейството е там, където го намериш, и това е моето. Ние трябва да бъдем заедно.
— Ра’хаам отиде ли си? — пита шепнешком Скарлет и знам, че си мисли за Кат.
— Вече не е тук — отвръщам. — Но… не е изчезнал.
Инстинктивно се обръщам в правилната посока.
Мисля, че винаги ще знам къде е.
Между галактиките има място, където би трябвало да царува единствено мрак, и сега това място грее от живот и спомени, пълно е със звезди като светулки, които ще споделят себе си с другите и ще имат цялото време на света.
Далече са, но не са изчезнали. Една фраза изниква на устните ми — чувала съм я от Седи, в онези безценни мигове, когато всички бяхме свързани.
Звучи ми подходящо, затова я прошепвам за сбогом:
— Ще ви видя сред звездите.
39
Една година по-късно
— Хайде, хайде, хайде, ще закъснеем! — съска Скар и върви толкова бързо, сякаш всеки миг ще се затича, но така и не изпълнява заплахата си.
— Все едно някой ще се изненада — отвръщам аз и я дръпвам лекичко за ръката.
Тъкмо се върнахме от отпуск, който прекарахме на Траск и по време на който Скар успя да очарова дори третата ми баба. Стигнах до извода, че ако по някаква причина двамата се разделим, семейството ми ще задържи нея и ще изрита мен, но не ѝ се сърдя. Скарлет е неустоима. Отпускът ни трая само три седмици, но Съзидателят ми е свидетел, че нямах търпение да се върна на станция „Аврора“.
В началото никой от нас не смяташе, че е редно да останем в Легиона и за в бъдеще, предвид всичко преживяно. Но поне засега и поне що се отнася до Тай, Скарлет и мен, явно ще се позадържим тук. Тайлър настоява, че в Легиона може да бъде най-полезен, а галактиката ни определено има нужда от помощ.
Повечето планети изгубиха големи части от населението си в борбата срещу Ра’хаам. Цели цивилизации се затвориха зад сринати гънкови портали. Веднъж Аврора ми каза, че в бъдещето ще се появи някой, който ще знае как да преодолее това, но не пожела да обясни откъде е толкова сигурна.
Засега помагаме с каквото можем, където можем.
Със Скарлет бързаме по издължения полумесец на променадата, хванати ръка за ръка сред блъсканицата. Станцията буквално се пръска по шевовете — делегати от цялата галактика се стичат в Академията, рояци от кадети, легионери и цивилни граждани пълнят ресторантите и баровете, и навсякъде се усеща вълнението от предстоящата церемония.
Поглеждам нагоре към прозрачния таван. Звездата на Аврора огрява статуите на Основателките в сърцето на променадата. Високи сто метра и надвиснали над това място, което са създали заедно, този Легион, който спаси цяла галактика.
Първата статуя е изваяна от бетраскански черен опал, изражението ѝ е мъдро, храбро и ведро, и е вперила очи в бъдеще, изтъкано от безкрайни възможности. Втората е от терански мрамор и аз поглеждам с усмивка познатото лице на Нари Ким. Тук тя е по-стара от хлапето, което ние срещнахме, гърдите ѝ са покрити с медали, а на раменете ѝ има адмиралски еполети. Но все пак е хлапе, което съм познавал.
— Добре изглеждаш, землянко — подхилвам се.
— Ей! — Скарлет ме ощипва по рамото. — Говориш на една от Основателките, легионер.
— Да, ама тя ме застреля. И ме взриви. Даже ме изпепели. Може да е с адмиралски еполети и прочее, обаче пак си беше огромен трън в задника.
Скар се разсмива, стисва ръката ми и задържа поглед върху високата статуя.
— Наистина изглежда добре. Май са я полирали.
— Е, скоро ще си има компания.
Кимвам към третия силует, изправен между Основателките. Покрит е с гигантско платно от зелено кадифе, но е ясно, че под него се крие още една статуя, издигната между първоначалните две. Статуята, заради която са се стекли всички тези хора.
Тайнствената трета Основателка. Невъзпятата героиня на столетната война срещу Ра’хаам, чиято статуя предстои да бъде открита на голямата церемония утре. Не е имала нищо против да прекара живота си в сянка, защото е трябвало да запази действията си в тайна и да избегне времевия парадокс. Посветила е живота си на грандиозен план за спасението на галактика, която никога няма да разбере за съществуването ѝ.