Но утре ние ще променим това веднъж завинаги.
Утре целият Млечен път ще узнае нейното име.
— Хайде — настоява Скарлет. — Утре ще я видим. Другите ни чакат.
Продължаваме упорито през навалицата толкова хора, всеки със своя живот — и накрая стигаме до турбоасансьорите. Докато прозрачната кабинка се издига, аз гледам събралото се множество долу и лицето ми се разтяга в усмивка.
Усмивката ми става още по-широка, когато намираме заседателната зала, определена за срещата, и заварваме там Аврора, Кал, Тайлър и дори навъсената Седи Гилрет. Кротката сцена се разпада на писъци и прегръдки, когато Скар налита да прегръща всички, най-вече Ари, а аз — признавам си — също се включвам в известен смисъл. Колкото до Кал, той изтърпява със завидно достойнство вресливото внимание на нашето Лице. Начело на масата седи спретнато облечена млада жена със сериозна физиономия, но не ми остава време да се зачудя коя е, защото Ари ме прегръща толкова свирепо, че екзокостюмът ми преминава към защитен режим в областта на ребрата, явно решил, че съществува реална заплаха за дишането ми.
Тай само се разсмива — смях, който затихва непринудено, щом той посяга да хване Седи за ръката. Тя явно се чувства достатъчно обичана днес, предвид факта, че не прави опит да я отхапе. Май връзката от разстояние им се получава добре.
— Вие с Кал защо сте тук? — пита Скарлет и стиска дланта на Ари, докато всички се настаняваме около масата. — Мислех, че сте в другия край на галактиката!
Двамата се включиха активно в силдратската програма за възстановяване. След подписването на мирния договор между Непрекършените и останалата част от силдратското общество остава да се решат някои сложни въпроси като заселването на нова планета. Силдратите не си падат по външни хора, но Ари казва, че миналото ѝ владеене на психична суперсила и връзката ѝ с Ешварен са ѝ спечелили достатъчно уважение, за да я приемат. А и едва ли вреди да имаш темплар в семейството.
— Шегуваш ли се? — възкликва Ари. — Не бихме пропуснали това за нищо на света.
— Видяхте ли проекта? — пита Скар.
— Тайлър ни го изпрати — кимва Кал към нашия Алфа. — Чудесно си се справил, братко.
— Аз пък още си мисля, че трябваше да ѝ сложиш бластер в ръка… ОХ! — Писвам, понеже Скарлет ме изритва под масата и ме поглежда заплашително, а после се усмихва лъчезарно на близнака си.
— Прекрасен е, Тай. Сериозно. Зила много щеше да се гордее.
— Да бе. На Зила щеше да ѝ е неудобно от цялата работа — хиля се, търкам насинения си пищял и местя поглед по присъстващите. — Мислите ли, че нашата Зила Мадранси е представяла как ѝ правят стометрова статуя от чисто злато? Съзидателю, ще ми се да беше тук, за да ѝ видя физиономията, като я покажат утре.
— Амиии… — проточва Тайлър.
Всички поглеждат рязко към нашия Алфа.
— Ами какво? — пита с подозрение Кал.
— … Тай? — добавя Скарлет.
— Неслучайно ви повиках един ден по-рано — продължава той и кимва към младата жена начело на масата. — Тя е причината.
Всички поглеждаме като по команда към непознатата. Теранка е, някъде в средата на двайсетте, и е облечена спретнато в сиво. Лицето ѝ е сериозно, но не ми прилича на военна, значи едва ли е от Легиона. Плъзва поглед по нас и го спира върху Аврора.
— Коя си ти? — пита Ари.
— Пратеничка — отговаря простичко тя и призовава проекция от комуникатора на китката си.
Лицето на Аврора грейва, Скарлет ахва и дори моето лице се разтяга в изумена усмивка.
Жената от проекцията определено е Зила.
Тя е възрастна дама с побеляла коса и бръчици от смях в ъгълчетата на очите. Гледа в камерата и сякаш се взира във всеки от нас.
— Привет, приятели — подема тя и въпреки че дългият ѝ живот донякъде е смекчил остротата в гласа ѝ, тази бабка определено си е нашата Зила Мадран. — По план това съобщение трябва да ви бъде предадено една година след събитията, които подготвям през целия си живот. Горещо се надявам, че всички сте тук, за да го чуете. Вече се примирих, че макар да знам много неща, това завинаги ще си остане тайна дори за мен. Веднъж моят Алфа ми каза, че някои моменти в живота изискват вяра. Знайте, че аз вярвам във вас. Аврора, надявам се, че си добре. Това съобщение е предназначено предимно за теб. Минаха няколко години, преди да си дам сметка, че в моята времева линия майка ти и сестра ти още са живи и скърбят за загубата ти. Знам, че това много те измъчваше, затова сериозно обмислих наличните варианти, без да забравям, че най-важното е да предпазим времевата линия от парадокс.