Ари затиска устата си с длани и очите ѝ заблестяват, а Кал придърпва стола си към нейния и я прегръща мълчаливо през кръста. Скар стисва ръката ѝ.
Записът със Зила продължава.
— Говорих с майка ти непосредствено преди смъртта ѝ и ѝ казах, че си добре. Съжалявам, че не можах да го направя по-рано, но прецених, че рискът от възникването на парадокс е неприемливо висок. Разговорът ни ѝ донесе голяма утеха. Дълго наблюдавах сестра ти Кали и накрая реших, че има качествата да бъде повишена до ниво с висок достъп до информация. Накрая ѝ разкрих истината за теб.
Аврора вече плаче открито, но ми се струва, че сълзите ѝ са от щастие, а младата жена, която ни донесе записа, отново настройва комуникатора си. До проекцията на Зила се появява холоснимка на жена, която много прилича на Аврора, но е трийсетинагодишна и държи малко дете в скута си.
— Това е сестра ти с твоята племенница Дзие-Лин — казва Зила.
Пратеничката ни показва друга снимка, на която жената е по-стара, а до нея стои още една, по-млада, която вероятно е Дзие-Лин и държи детенце в ръце.
— А това е нейната дъщеря — продължава Зила. — Уредих колекцията да се попълва периодично със снимки на новите поколения и искрено се надявам, че този файл ще ви бъде донесен от…
Записът спира и всички поглеждаме към младата жена с комуникатора. Дори Седи прилича на някого, чийто любим сериал е свършил на най-интересното място.
— Искрено се надявам — повтаря жената с грейнал поглед, — че това съобщение ще ви бъде донесено от някой от наследниците на Кали.
— Ти… — едва успява да изграчи Ари, преди гърлото ѝ окончателно да се свие.
— Аз съм твоята пра-пра-пра-пра-пра племенница — довършва тихо тя. — Казвам се Дзие-Лин. Това е семейна традиция.
От гърлото на Ари се откъсва някакъв звук наполовина хлип, наполовина смях — и всички бетраскански инстинкти в мен крещят, че така звучи човек, който неочаквано е открил част от семейството си. Ари скача мълниеносно от стола си, сякаш се е телепортирала, хвърля се на врата на Дзие-Лин и двете се прегръщат мълчаливо, а после записът се подновява и аз с ужас чувам своето име.
— На изпроводяк Финиан предложи — продължава Зила, — да залагам на спортни състезания с помощта на Магелан. Все още не мога да реша дали това е напълно етично, но Нари ме убеди, че сме дали много и е приемливо да вземем нещо в замяна. Към тези файлове е прикрепен номер на банкова сметка. Имам две молби, но извън тях парите са ваши и можете да ги използвате по свое усмотрение. А сумата би трябвало да е значителна. Първата ми молба е да учредите стипендия на името на Кат. Вярвам в Аврорския легион и ми се иска повече младежи да имат достъп до него. Втората ми молба е да намерите време, което да прекарате заедно. Предлагам Скарлет да поеме планирането, защото двете с Нари сме убедени, че тя ще избере отлична дестинация за общата ви ваканция. И ви моля да си спомните за нас по време на това пътуване.
Вече всички плачат, с изключение на Седи, разбира се, която със сигурност е лишена от слъзни канали. Тя само кима бавно, което навярно е нейната версия на развълнуван плач.
— Аз намерих своето семейство тук — добавя Зила, — но винаги ще ми липсва семейството, което изоставих. Надявам се всички вие да намерите щастие като моето в живота си. — Оглежда се така, сякаш почти може да ни види. — Всичко хубаво, приятели мои.
С това записът свършва и Зила изчезва.
Но никога няма да бъде забравена.
— Торта му стара — подсмърча Аврора и най-сетне пуска Дзие-Лин.
— Това — заканва се Скарлет, — ще е най-епичната ваканция в историята на галактиката.
— Ох, та ние току-що се върнахме от ваканция — изпъшквам аз.
— А аз не мога да се измъкна в момента, абсурд — обажда се Тайлър.
Скарлет слага ръце на кръста си.
— Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно — клати глава Тай. — След откриването на статуята има цял куп дипломатически срещи, после трябва да посрещнем новите кадети, а на всичкото отгоре Де Стой преустройва цялата командна структура.
— Така е — кимвам. — А и още не ни достигат инженери, трябва да помо…
— Ох, Съзидателят да ви тръшне! — въздъхва драматично Скар и мести поглед между двама ни с Тай. — Може ли поне веднъж да не съсипвате настроението?