Но…
Я чакай…
Ние току-що не…?
Поглеждам към Финиан с пълното съзнание, че ни делят сантиметри. Той ме гледа в очите, но аз нямам представа какво да кажа и единственото, което ми спестява неудобството от онемяването, е гласът на Зила по интеркома:
— Финиан, Скарлет, още ли…?
— Дишаме? — казва Фин, леко прегракнал.
— Е, това отговаря на въпроса ми.
И ето го пак. Онова зловещо усещане, все едно черна котка ходи по гроба ти. Чувството, че…
— В момента аз съм едно много объркано момче — продължава Фин.
— Ама ние… не избухнахме ли преди има-няма половин минутка? — питам аз.
Той пак ме поглежда в очите. Виждам как събира смелост, поема си дълбоко дъх.
— … чакай да проверя.
Припуква статично електричество, щом той бръсва с пръсти моите, и после, леле-мале, Съзидателю, ме целува и усещането е като живо електричество по устните ми и по…
— Спри — казвам и се дръпвам рязко. — Не, спри, Фин… чакай…
Гледам го, а той отвръща на погледа ми със същото объркано изражение, каквото навярно се мъдри и на моето лице, и неизвестно как, някак знам точно какво ще каже още преди да е отворил уста.
— Скар, този разговор ми се струва дяволски…
— Познат — довършвам аз. — Дежавю.
Той примигва бавно.
— … което е на френски.
— А ти не знаеш нищо на френски — добавям, докато стомахът ми прави поредица от салта.
Той отстъпва внимателно назад и се оглежда. Моят стомах е спрял да подскача и тежи като буца лед, а палубата сякаш се мести под краката ми. Още стоим в коридора пред двигателния отсек, въздухът още вони на изгоряла пластомана, стопени кабели и дим. Виждам през плексигласа съсипаните ни двигатели и макар да не съм експертка, знам, че това място и този разговор някак…
— Какво става, мама му стара? Фин?
Дълбоки бръчки са се врязали между веждите му.
— Това сме го правили и преди.
— Но… не е възможно.
Той вдига една от светлите си вежди и въпреки всичко, намира усмивка отнякъде.
— Скар, толкова пъти съм си представял как те целувам, че по никакъв начин не може да ми убегне фактът как действително съм те целунал два пъти за един ден.
По интеркома долита глас:
— Скарлет? Финиан?
— Зила?
— Вие… добре ли сте?
— Представа си нямам. — Фин стисва зъби, после казва решително: — Виж… знам, че ще ти прозвучи откачено, но случайно на екрана пред теб да има стара и бая поочукана станция? И буря от тъмна материя? Както и терански изтребител, който заплашва да ни взриви задниците?
— Правилно ли разбирам, че и вие имате усещането за повтарящи се събития?
Фин ме поглежда, стиснал устни в тънка черта.
— Съзидателят да ме тръшне… — прошепвам аз.
— Веднага идваме — заявява Фин.
Адреналинът от разминаването на косъм със смъртта и разминаването на косъм с целувката, последвани от категорично разминаване на косъм със смъртта и — о, да — съвсем реалната целувка, вече се оттегля и на негово място се настанява мисълта, че това изобщо не е възможно. Краката ми са като кашкавалени, мозъкът ми е на каша. Но все пак подавам ръка на Фин и двамата хукваме заедно по коридора към мостика. Отново заварваме Зила в пилотското кресло и тя пак изглежда леко притеснена. И на екраните пак се мъдри боклучавата на вид космическа станция в океан от беззвездна чернилка, плюс сърдитата теранска пилотка.
Отново.
Отново.
Но този път, вместо да е мааалко несигурна, мацката звучи направо сащисана.
— Каква, да му се не види, става тук?!
Зила гледа Финиан и дъвче кичур дълга къдрава коса.
— Времево изкривяване? — предполага той.
— Не се сещам за друго възможно обяснение — отвръща тя.
— Мамка му — прошепва Фин. — Ефектът на змията, захапала опашката си?
— Уроборос? Това е само теория. — Нашият Мозък клати глава и поглежда към станцията и моравата пулсация, която припламва в бурята отвъд. — И въпреки лекциите по темпорална механика в Академията, доскоро бих казала, че е немислима.
— Вижте — обаждам се и ги поглеждам кръвнишки. — Ходила съм само на една лекция по темпорална механика и през цялото време флиртувах с Джеръми и Джонатан Маклейн…
(Бивши гаджета №35 и №36. Плюсове: еднояйчни близнаци, следователно еднакво привлекателни. Минуси: еднояйчни близнаци, следователно е лесно да ги объркаш в тъмното. Опа.)