Върнър Виндж
Краят на дъгата
Посвещава се на спомагателните инструменти в интернет, които променят живота ни — Wikipedia, Google, eBay и всички останали, сега и за в бъдеще.
Благодарности
Благодаря за съветите и помощта на:
Джеф Алън, Дейвид Баксът, Итън Биер, Джон Керъл, Ранди Карвър, Стивън Чери, Кони Флийнър, Робърт Флеминг, Питър Флин, Майк Ганис, Хари Голдстайн, Томас Гууди, Барбара Гордън, Джудит Грийнгард, Дипак Гупта, Патриша Хартман, Патрик Хилмайер, Чери Кушнер, Сифанг Лу, Сара Баас Майърс, Кийт Майърс, Тери Макгари, Шон Пейсърт, Уилям Руп, Питър Х. Салъс, Мери К. Смит, Чарлз Вестал, Джоан Д. Виндж, Гейбриъл Виенхаузен и Уилям Ф. Ву.
Много съм благодарен на редактора Джеймс Френкел. Джим и Тор Вуукс бяха много търпеливи към мен през дългия процес на написването на „Краят на дъгата“.
Пролог
Кофти късмет и добро анализиране
Първият признак за кофти късмет дойде под формата на публично излагане от Европейския център за борба с болестите.
На двадесет и трети юли ученици от Алжир съобщиха за респираторна епидемия в района на Средиземноморието. Изявлението беше базирано на информация от транзитните системи на Алжир и Неапол.
ЦББ не реагира с незабавен коментар, но след по-малко от три часа се появиха подобни доклади и от други градове. Епидемията датираше от около седмица и вероятно беше започнала от Централна Африка.
Докато отделът за връзки с обществеността подготви изявление, заразата вече бе достигнала Индия и Северна Америка. Един журналист от Сиатъл бе успял да изолира и идентифицира заразния агент, който се оказа псевдомимивирус. За служителите на връзки с обществеността това беше най-голямата възможна излагация. В края на второто десетилетие на века ЦББ бяха оправдали огромния си бюджет с изграждането на сигурна защита срещу култа Ню Сънрайз. Треската Сънрайз беше второто по значимост бедствие в Европа през последните десет години. Единствено усилията на ЦББ бяха предотвратили разпространяването й по целия свят.
Треската Сънрайз беше базирана на псевдомимивируса.
Но в ЦББ все още работеха добри хора. Същите специалисти, които бяха спасили света през 2017-а. Те бързо се справиха с проблема от 23-ти юли и излязоха със следното изявление: Да, този псевдомимивирус не е обявен в стандартните съобщения. Това се дължи на софтуерна грешка в сайта на Центъра. И да, този вирус може да е дериват на треската Сънрайз. Различни мутации на оригиналния вирус продължаваха да се появяват по света. През тази година бяха засечени три, последния от които преди пет дни, на 18-и юли. Още повече (тук отделът възвърна обичайния си устрем), всички такива събития бяха без видими симптоми. Псевдомимивирусите имаха огромен геном (огромен, като за вирус). Култът Ню Сънрайз беше трансформирал този геном в смъртоносно оръжие, преодоляващо почти всяка защита. Но без подобна оптимизация вирусите бяха просто безвредни. „И така, в заключение ЦББ се извинява, че не е съобщил за това рутинно събитие.“
Изминаха две седмици без нови прояви на организма. Проучванията показаха, че епидемията не се е разпростряла извън Средиземноморието. Изявленията на ЦББ бяха верни. Щом само един на хиляда заразени получаваше хрема, вирусът трябваше да разчита на благотворителност, за да оцелее.
Обясненията на ЦББ бяха приети. Любителите бяха раздухали едно съвсем обикновено събитие.
Всъщност в изявлението имаше само едно невярно нещо и то успешно убягна на общественото внимание. Причината да не се обяви вирусът не беше в сайта. Грешката беше във вътрешната система за предупреждаване на Центъра. Така че специалистите бяха останали в неведение — също като обществото.
В разузнаването на Европейския съюз имаше хора, които не прощаваха такива грешки. Тези хора се бореха с терора ежедневно. За техните успехи рядко се чуваше, но провалите им можеха да са с по-ужасяващи последствия от треската Сънрайз.
Естествено те бяха настоятелни и параноични. ЕС назначи един от най-добрите си агенти, младия германец Гюнберк Браун, да извърши дискретна реорганизация в ЦББ. В средите на разузнаването Браун беше известен като най-вманиачения от вманиачените. Неговият екип набързо преструктурира докладната система на ЦББ, прегледа данните за последното полугодие и изготви план за учения, какъвто епидемиолозите дори не си бяха представяли.
Следващата половин година обещаваше да е мъчение за некомпетентните в ЦББ. Но учебният режим на Браун продължи само два месеца и бе прекъснат от една реклама по време на футболен мач.