— Но може би ще ни погледне, нали?
Всъщност това беше доста голямо събитие за Феърмонт, макар и не за добро. Пресата обръщаше сериозно внимание на събитията в университета и лъжите на Защитници на личното вече бяха подхранили цял куп теории за конспирации. Слуховете обхващаха всичко, свързано с онази вечер. Робърт беше прегледал материалите, хем за да разбере какво точно се бе случило, хем да види какво мислят хората. Повечето теории описваха Кабала като безобидни авантюристи, точно както бе споменал Боб. Но имаше и журналисти, които твърдяха, че Робърт и някой си Тимъти Хюин, за когото въобще не бе чувал, били организирали безредиците на повърхността и в подземията!
Робърт бе задобрял в блокирането на папараците, но вниманието към него бе твърде голямо. Само за няколко дни рейтингът му бе нараснал повече, отколкото за половината му живот. По тази причина прекарваше доста време в училище, където правилникът прогонваше по-досадните зяпачи.
Тази вечер, на представянето, забраната бе в сила. На скамейките присъстваха само предварително поканени родители и роднини, някои виртуално. Повечето не се интересуваха от него. Но когато погледна статистиките, разбра, че има множество невидими наблюдатели.
Насочващото обучение не беше гордостта на гимназия „Феърмонт“. Повечето деца не можеха да усвоят най-новите допълнителни приложения, а старците бяха още по-зле. Но, според Чумлиг родителите предпочитаха демонстрациите главно защото така можеха да разберат какво точно правят децата им.
Екипите бяха от двойки и тройки и имаха право да ползват помощ от целия свят. Програмата щеше да започне след залез-слънце и промяната на реалността трябваше да е относително лесна. Чумлиг беше предоставила на учениците цяла седмица, за да завършат проектите си.
Публиката бе настанена в западната част на стадиона, което оставяше източната за нуждите на участниците.
Робърт и Хуан стояха в очертанията на игрището заедно с останалите изпълнители. Всички знаеха реда на екзекуцията, така де, на изпълнението си. Устройствата им показваха знаци, на които пишеше колко остава и кой е наред. Нямаше нищо демократично в последователността — тя бе дело на Чумлиг и другите учители. Робърт се усмихна. Интуицията му все още работеше. Дори без да знае подробностите, можеше да каже кой проект е силен и кой не. Виждаше кой най-много се притеснява от публичната изява… Чумлиг също му беше ясна. Нейната последователност бе обмислена така, че да напрегне всички деца докрай.
Учудващо, това успя да допринесе за качеството на шоуто.
Първи започнаха близнаците Раднър. Естествено източната страна не беше достатъчна за тях двамата. Бяха подготвили някакъв едновремешен железопътен мост, чиито стоманени колони се извисяваха в двата края на трибуните. След секунди конструкцията продължи на югозапад във виртуална орбита над земята. Кулминацията настъпи, когато по нея мина голяма влакова композиция с парен локомотив. Трибуните се разлюляха от силата на локомотива.
— Ей! — каза Хуан и сбута Робърт. — Това е ново. Сигурно са получили достъп до протоколите на поддръжката. — Дори досега близнаците да не бяха сред заподозрените за безредиците пред библиотеката, вече излизаха в челните места. Робърт предполагаше, че от това ще им стане още по-хубаво.
Повечето проекти включваха визуални ефекти, но имаше и ученици, които бяха сглобили разни уреди. Дорис Шлей и Махмуд Куон бяха построили всъдеход, който можеше да катери стъпалата на трибуните. Когато стигна до върха, го избутаха през ръба, след което се чу нещо като гръм и машината се спусна на земята, без да се счупи. Хуан се изправи, за да види със собствените си очи. Поздрави Шлей и Куон и отново седна.
— Има си всъдеходен парашут! Но се обзалагам, че Чумлиг няма да им пише повече от пет. — И започна да имитира учителката. — Това е съвсем елементарно инженерство. — Въпреки това продължи да се усмихва. И двамата знаеха, че повечето участници няма да изкарат и петица.
Някои от децата дори имаха проекти като тези на приятелите на Мири. Имаше демонстрации на два нови материала — усилен ластик и някакъв воден филтър. Ластикът не беше особено впечатляващ, докато човек не осъзнаеше, че не е оптически ефект. Проектът беше на две момчета, които Робърт почти не познаваше. Двамата стояха на двадесет крачки един от друг и управляваха огромна кукла, която бе вплетена в ластика им. По някакъв начин променяха физическите характеристики на материала чрез подръпването на двата края. Понякога ластикът се опъваше като гигантска прашка и връщаше куклата в центъра, а понякога се разтягаше неимоверно. Представлението им предизвика наистина бурни овации.