Този Зулфикар, когото Робърт познаваше, си беше технологичен инвалид, така че след няколко часа успя да го открие в Университета на Калкута.
Шариф беше доста тъжен.
— Професор Бландингс ме разкара.
— От университетската програма? По мое време професорите нямаха такава власт.
— Вашите власти й помогнаха. Разпитваха ме много настоятелно. Не можеха да повярват, че съм невинен и че съм жертва на няколко отвличания.
— Хъм. — Робърт се огледа. Денят беше горещ и задушен. Наоколо имаше тълпи от усмихнати млади хора. В небето се издигаха високи кули от слонова кост. Това беше визията от модерна Калкута. За момент се изкуши дали да не отвори нов канал и да провери кое е истинско и кое — фалшиво. „Не. Съсредоточи се върху това да разбереш коя част от Шариф е истинска.“ — Според мен, щом са те пуснали да се върнеш в Индия, явно са се убедили, че си невинен.
— Така е, но понякога се чудя дали не ме използват за примамка. — Шариф се усмихна. — Наистина исках да направя дипломната си работа за вас, професоре. Вие бяхте трофеят, който можех да предложа на Ани Бландингс. Но колкото повече говорехме…
— Колко от разговорите ми бяха с теб? Колко?
— И аз се чудя! Освен мен имаше поне още двама. Беше много дразнещо, особено в началото. Обикновено тъкмо обсъждахме някой въпрос, който знаех, че ще заинтересува професор Бландингс — и изведнъж се оказвах безпомощен наблюдател.
— Но все още чуваше и виждаше?
— През повечето време! Мисля, че другите искаха да измисля няколко въпроса за начало и след това ги ползваха за своите цели. Към края започнах да оценявам тези странни намеси — макар че не биваше да го признавам пред вашата полиция. Моите похитители задаваха въпроси, за които въобще не бих се сетил. Затова се въртях покрай вашата библиотечна конспирация и накрая се оказах идеалният заподозрян чужденец.
— Но ако не се бе появил онази нощ, Мири щеше да умре. Какво успя да видиш, Зулфи?
— Какво ли? През по-голямата част от вечерта бях изключен. Плановете на другите явно не включваха литературни дискусии, но аз непрекъснато се опитвах да се свържа. Според полицията не бих могъл да успея без помощта на терористите. Все пак влязох за няколко секунди и ви видях да лежите на пода. Викахте за помощ. Лавата се стичаше към ръката ви. — Той потръпна. — Не видях нищо друго, честно.
Робърт си спомняше разговора. Това бе най-яркият му спомен от цялата бъркотия.
Помълчаха няколко секунди. След това Шариф наклони глава въпросително.
— Вече приключих с литературните си изследвания, но все пак не мога да не ви попитам: Започвате нов живот. Можем ли да очакваме нещо ново от вас? Например — за първи път в човешката история — нова версия на „Тайните на старостта“?
— Винаги може да се очаква нещо. Но някои тайни не могат да се опишат с думи.
— Вие можете!
Робърт се усмихна. Шариф заслужаваше да научи истината.
— Бих могъл да напиша нещо, но няма да е поезия. Лекарствата са унищожили таланта ми.
— О, не! Чувал съм за подобни неща, но въобще не подозирах, че… Надявах се на нови „Тайни“, особено след всичко, което стана. Много съжалявам.
— Недей. Аз… не бях много добър човек.
Шариф за момент сведе поглед.
— Чух за това. В дните, през които не можех да се добера до вас, интервюирах старите ви колеги, дори Уинстън Блънт, когато не беше зает с конспирации.
— Но…
— Няма значение, сър. Постепенно разбрах, че сте изгубили грубостта си.
— Значи вероятно си се досетил за останалото.
— Така ли мислите? Че талантът и злобата ви вървят в пакет? — Шариф се наведе напред. Робърт не го бе виждал така заинтригуван от първите им интервюта. — Аз лично се съмнявам. Но това би било интересно изследване. Отдавна се канех да ви питам — как се променихте? Дали станахте по-добър веднага след излекуването, или стана постепенно, при сблъскването с новия живот? От това може да стане чудесна дисертация! — Той погледна въпросително Робърт.
— В никакъв случай!
— Извинете! Толкова се увлякох, че почти забравих за новите си решения. А първото от тях е да не се забърквам повече със службите за сигурност. — Той погледна нагоре, сякаш там имаше невидими наблюдатели. — Чухте ли? Чист съм вече, и тялото, и душата ми, дори прясно изварените ми дрехи! — След това отново се обърна към Робърт. — Даже вече се прехвърлих в нова специалност.