— Може би. — Библиотекарят май все още не беше съвсем убеден.
— А и не знаем дали някое от обещанията се е сбъднало. Щеше да е интересно. Сигурен съм какво е поискал Уини… той къде е всъщност? — Почна да проверява, но Карлос го изпревари:
— Назначиха го във факултета по литература и изкуство — миналия месец.
Робърт погледна резултата от търсенето.
— Но в администрацията!
— Да. Странно, нали? В момента декан е Джесика Ласковиц. И тя се е завърнала след лечение. Едно време е била секретарка. В днешно време тази кариера няма ограничения, но Уинстън започва от съвсем ниско ниво. Според слуховете хич не се разбира с Ласковиц.
„О, Боже!“
— Е, Уини може би най-сетне е зарязал мечтите си. — „Като мен.“ Това означаваше, че Мистериозният странник е изчезнал и че обещанията му са мъртви. Робърт погледна Карлос Ривера и се изненада. Беше изгубил едновремешния си усет. Сега очевидното трябваше да го удари по главата, за да го забележи.
— Ами… ти?
— Не забелязвате ли нещо различно, професоре?
Робърт го погледна внимателно, след това огледа и офиса. Карлос явно се бе уредил добре — Робърт не си бе представял, че може да поиска подобно нещо от Странника.
— Изглеждаш по-щастлив, по-уверен, по-речовит. „Бинго.“ И не каза нищо на мандарин. Няма и следа от НТ.
Карлос само се усмихна радостно.
— Какво, да не си го забравил?
— Не. Ки ши во хай кейи шуо жонгуен, бугуо буксианг икиан наме люли ле. От почти два месеца не съм имал пристъп! Вече мога да се наслаждавам на този език. Беше ми от голяма полза в работата с хората от Китайската информагична коалиция. Сега сравняваме това, което са взели от Британската библиотека, с данните от проекта на Хуертас.
— Излекуването ти може да е съвпадение — изхъмка Робърт.
— И аз се чудех. Откритието дойде от групи от Турция и Индонезия. Няма нищо общо с Ветеранската агенция и нашите институции. Но пък в наше време медицинските чудеса са си такива. А и не съм получавал светещи съобщения от Заека. Всичко е съвсем открито и публично, стига да знаеш къде да погледнеш. Това лечение не е ефективно за повечето хора. Оказва се, че просто имам подходящия генотип. — Той сви рамене. — Предполагам, че е съвпадение.
— Да. — Райското минно поле.
— Но пък е страшно голямо съвпадение. Получих това, което исках, само няколко седмици, след като изпълних своята част от сделката. А и имам странен прогрес със скуучитата. За няколко седмици успях да постигна договорки, които иначе щяха да ми отнемат година. Някой ми помага. Според мен грешите за Заека. Може би просто се е покрил. Може би не може да направи всички чудеса наведнъж… Професоре? Добре ли сте?
Робърт се обърна и притисна челото си в хладното стъкло. „Няма нужда от това. Доволен съм от новия си живот!“ Отвори очи и погледна през напиращите сълзи. Долу се виждаше познатата пътека, която се спускаше към библиотеката. Може би Мистериозният странник наистина беше бог или се бе превърнал в бог. Бог на фокусите.
— Професоре?
— Добре съм, Карлос. Може би си прав.
Поговориха още няколко минути. Робърт не беше сигурен за какво точно, но Карлос като че ли изглеждаше разтревожен за здравето му.
Накрая Робърт слезе с асансьора и излезе на огряната от слънцето площадка. Навсякъде около него се извисяваха световете на изкуство и наука, които строеше съвременното човечество.
„Ами ако мога да ги имам и двата?“