Алис поклати глава.
— Мири, има много хора, които не носят.
— Да, но те не са дядо ми. — Челюстите й бяха стиснати предизвикателно. — Робърт, трябва да се научиш. Изглеждаш глупаво, като обикаляш с този лист.
Алис сякаш понечи да възрази, но вместо това само изгледа странно Мири.
Мири сякаш не забеляза погледа й. Наведе глава и бръкна с пръст в дясното си око.
— Вече знаеш за лещите, нали? Искаш ли да ги видиш?
И показа малко дискче на върха на средния си пръст. След секунда Робърт осъзна, че не е точно леща. Повърхността беше нашарена с блестящи петънца.
— Пуснала съм го на пълна мощност, иначе няма да видиш светлинните. — Устройството помътня и стана чисто бяло. — Уф, свърши му захранването, но предполагам схвана основната идея.
Сложи си го отново и се усмихна. Сега на дясното й око имаше огромно перде.
— Скъпа, трябва да си вземеш ново — каза Алис.
— Няма нужда. Като се загрее, ще изкара още час-два. — Наистина, пердето избледняваше и отдолу се виждаше тъмнокафявият ирис на момичето. — Е, какво мислиш, Робърт?
„Изглежда доста груб заместител на листа.“
— Това ли е всичко?
— Всъщност не. Ще ти дадем кутия с лещи и някоя от ризите на Боб. Проблемът е да се научиш.
— Ако нямаш контрол, прилича на гледането на едновремешната телевизия, само че е по-досадно. Не искаме някой да те отвлече. Виж сега какво предлагам: ще ти намеря тренировъчни дрехи и ще ти дам лещите, за които спомена Мири. Междувременно обаче си помисли за гимназията.
Мири се усмихна на майка си.
— Обзалагам се, че ще се научи за седмица. Няма да има нужда от някакво си тъпо училище.
Робърт се усмихна благо над главата на Мири.
Всъщност наистина имаше предложения за работа. Завръщането му беше отразено в мрежата и вече десетина университета му бяха писали. Но пет от поканите бяха за гостуващ лектор, а три за еднократни ангажименти. Останалите предложения дори не бяха от първокласни училища. Това определено не беше достойно посрещане за един от „литературните гиганти на столетието“, както се изразяваха критиците.
„Притесняват се, че не съм с всичкия си.“
Затова Робърт заряза офертите и се съсредоточи върху писането. Щеше да им покаже, че все още го бива, и да изтръгне заслужено признание.
Но нещата на поетичния фронт не се развиваха добре. Всъщност прогресът беше бавен на всички фронтове. Вярно, лицето му вече изглеждаше младо. Според Рийд лечението Вен-Курасава рядко постигало такива забележителни успехи. Но координацията му все още не беше добра и крайниците го боляха. Освен това пак му се налагаше да ходи по няколко пъти на нощ в тоалетната. С което съдбата му припомняше, че все пак е старец.
Вчера беше последното посещение на Уебър. Държеше се угоднически, но пък и естеството на работата му бе такова. „Всъщност ще ми липсва.“ Не на последно място, защото щеше да има още един свободен час дневно.
А поезията хич не вървеше.
За Робърт сънищата никога не бяха източник на вдъхновение, макар че бе заявил обратното в няколко интервюта. За него истинската креативност идваше след добро наспиване. Понякога, когато му липсваше вдъхновение, се разхождаше пеша вечер и се мъчеше да запомни всичко, случващо се наоколо, а на другата сутрин възстановяваше образите, докато се прозяваше. В тези моменти, докато съзнанието му не беше натоварено, изплуваха най-добрите отговори. През годините в Станфорд беше обсъждал този феномен с много колеги, които го обясняваха по стотици начини, от фройдистката психология до квантовата физика. Всъщност обясненията не бяха важни, щом номерът работеше.
Сега, след годините на старческа деменция, той отново усещаше сутрешното предимство, но контролът не беше така добър. Понякога му идваха отлични идеи за „Тайните на завръщането“, както и за някои промени в „Тайните на смъртта“, но му липсваше поетичният детайл. Разполагаше с концепциите, но му липсваха думите и фразите, които ги превръщаха в красота. Може би това беше нормално. Все пак ваенето на стихове бе най-големия му талант и бе логично да се завърне последен.
Междувременно губеше много от утрините си в разсъждения върху различните технологии. През деня, докато сърфираше с помощта на листа, непрекъснато се отклоняваше към всякакви неартистични теми. За бога, прекара цял следобед върху „Въвеждане в геометрията за деца“ и когато на другия ден се събуди, в главата му се въртяха решения на задачи.