Така прекарваше дните си в безуспешно търсене на точните думи, а вечер отблъскваше опитите на Мири да му натиква в очите разни боклуци.
Най-накрая сутрешното прозрение му дойде на помощ. Докато ставаше и мислеше за провала си, видя зелената хвойна под прозореца. Целият свят беше навън. Имаше милиони гледни точки. Какво правеше едно време, когато блокираше? „Вземах си почивка.“ Правеше нещо различно. Каквото и да е. Може би връщането в гимназията не беше лоша идея. Мири щеше да му се разкара от главата, а и това щеше да му предостави множество гледни точки.
А и Алис щеше да е доволна.
4.
Чудесно сдружение
Хуан Ороско обичаше да ходи на училище с близнаците Раднър. Фред и Джери си падаха хулигани, но бяха най-добрите геймъри, които познаваше.
— Днес сме измислили нещо специално, Хуан — каза Фред.
— Да. — Джери се ухили по начин, който подсказваше, че се задава някаква пакост.
Вървяха по обичайния си път покрай сухия отводнителен канал в каньона зад предградието Меситас. Околните хълмове бяха покрити с кактуси и манзанита, а отпред имаше дъбов шубрак. Типична гледка за Сан Диего през октомври.
Поне в истинския свят.
Каньонът не беше мъртва зона, даже напротив. ВиК поддържаше целия район и обществените услуги бяха съвсем достъпни, като в града. Докато вървяха, Хуан сви рамене и леко се извъртя. Това беше достатъчно за неговата Епифания. Околността се промени: храстите и кактусите се превърнаха в хищни растения с пипала. Къщите изглеждаха като построени от дърво, а в далечината се виждаше замъкът на великия херцог Хуа Фиин — едно местно хлапе, от най-дейните поддръжници на този вярващ кръг.
За близнаците Хуан беше приготвил кожени брони на рицари-пазители.
— Джери, виж! — Хуан изчака близнаците да се настроят към неговата визия. Ефектите му бяха отнели почти цяла седмица.
— Това вече не модерно, Хуанито. — Фред погледна към замъка на хълма. — Освен това Хауи Фейн е идиот.
Хуан бързо разкара визуалните ефекти и пейзажът се върна към реалността, първо земята и небето, а след това създанията и костюмите.
— Но миналата седмица ви хареса. — Чак сега си спомни, че тогава близнаците бяха воювали с великия херцог.
Братята се спогледаха. Хуан беше сигурен, че си разменят съобщения.
— Казахме ти, че днес ще е различно. Този път сме замислили нещо специално.
Вече бяха стигнали до дъбовия шубрак. В далечината се виждаше маранята на океана. През по-ясен ден или с помощта на специалното зрение можеше да се види и самият океан. На юг се простираха предградията и малкото зелено петно на гимназия Феърмонт. На север беше най-интересното нещо в квартала на Хуан Ороско.
Увеселителният парк Пирамид Хил заемаше по-голяма част от долината. Всъщност приличаше повече на остър хълм, отколкото на пирамида, но управата на парка бе решила, че това име е по-подходящо. Едно време тук бе имало градина авокадо. Дори и сега имаше доста дървета, но също така се виждаха ливади, постройки и кулата за изстрелване. Наред с другите неща паркът разполагаше с най-голямото съоръжение за свободно падане в Калифорния.
Близнаците се усмихнаха и Джери махна към хълма.
— Какво ще кажеш да поиграем „Завръщане в креда“, само че с реални усещания?
— Много е скъпо.
— Само ако плащаме.
— А вие не трябваше ли да подготвите някакъв проект преди часовете? — Първият час на близнаците беше конструиране.
— Има време — каза Джери.
— Не се притеснявай. — Фред изглеждаше едновременно сериозен и самодоволен. — ЮП/Експрес ще се погрижи за нас.
— Ами добре. Само да не си навлечем неприятности. — Всъщност мотането с братята обикновено водеше точно до неприятности. Преди две седмици двамата му бяха показали как да премахне защитата на новото си колело „Уикибей“. Това го превърна в смъртоносно оръжие, въпреки че вече почти не можеше да се ползва като колело. Майка му изобщо не беше доволна.
— Не се тревожи, Хуан.
Тръгнаха по една тясна пътечка покрай източната страна на хълма. Каналът остана зад тях. Наоколо нямаше входове, но чичото на близнаците работеше във ВиК и се оказа, че те разполагат с достъп до плановете на местността. Земята под краката им стана полупрозрачна. Хуан виждаше схемата на тунелите за поддръжка и бележките по нея. Фред и Джери бяха ползвали тази система и преди и досега не ги бяха хващали. Този път я бяха съчетали с карта на местните мрежови възли. Така се виждаха слепите петна и по-натоварените връзки.