И за първи път в живота си Гюнберк Браун беше истински ужасен.
1.
Заекът посещава Барселона
В разузнавателните служби на Индоевропейския съюз беше пълно с бюрократични суперзвезди, хора като Гюнберк Браун от РБЕС, чиито самоличности бяха скрити за широката публика. Но когато служителите се сблъскваха с твърде тревожен случай, имаше откъде да получат помощ — от един специален отдел в Индийската агенция за външно разузнаване, който не фигурираше в списъците и чиито цели бяха доста мъгливи. Всъщност отделът се ръководеше от един индиец, известен (на малцината, които го познаваха) като Алфред Ваз.
Точно към него се обърна Гюнберк Браун. В началото Ваз изглеждаше стъписан, но бързо се ориентира в обстановката.
— С подходящ човешки ресурс може да се реши почти всеки проблем. Дай ми няколко дни и ще видим какво ще изровя.
В центъра на Барселона, три дни по-късно:
Заекът скочи на незаетия плетен стол и от него — на средата на масата, между чашите за чай и подправките. Поздрави с докосване на шапката си Ваз, а после Гюнберк Браун и Кейко Мицури.
— Предполагам търсите някаква сделка? — Като цяло образът му беше съвсем обикновен.
Алфред се пресегна и прекара ръка през изображението, просто за да подчертае собственото си физическо присъствие.
— Всъщност ние предлагаме сделка.
Заекът седна на масата, измъкна миниатюрен сервиз за чай иззад солницата и пипера, наля си една-две капки, колкото да напълни чашата, и отпи.
— Целият съм слух. И размаха дългите си уши, за да подчертае факта.
От другата страна на масата Гюнберк Браун наблюдаваше внимателно съществото. Браун беше ефимерен, също като заека, но излъчваше мрачна сериозност, твърде близка до реалния му образ. Алфред реши, че в образа му се долавя леко разочарование. Всъщност след секунда Гюнберк му изпрати мълчаливо съобщение.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Това ли е най-доброто, което изрови, Алфред?</sm>
Вместо да отговори, Алфред се обърна към съществото на масата.
— Добре дошли в Барселона, господин Заек — каза и махна към кулите на Саграда Фамилия, които се извисяваха от другата страна на улицата. Катедралата се виждаше най-добре без виртуални приспособления, тъй като архитектурата й беше твърде ярка, дори за модерните творци. — Имате ли представа, защо избрахме това място за среща?
Заекът отпи от чая и плъзна поглед към шумните тълпи наоколо, сканираше образите на туристи и местни.
— Може би защото Барселона е място за красивите и странните, един от малкото градове на двадесети век, чийто чар оцелява в модерния свят. Да не би в този момент да сте на обиколка със семействата си в парка Гюел и да сте решили да го пишете на сметката? — Той се обърна към Браун и Кейко Мицури. Мицури беше добре маскирана: приличаше малко на картина на Марсел Дюшамп, изградена от непрекъснато променящ се комплекс кристални плоскости. Заекът сви рамене. — А може и да сте на хиляди километри оттук.
— О не бъди толкова нерешителен! — засмя се Кейко със синтетичен глас. — Много се радвам, че в момента реално съм в парка и мога да му се наслаждавам.
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Всъщност в момента съм в офиса си и гледам луната над Токийския залив.</sm>
Заекът продължи, без да подозира за размяната на съобщения:
— Както и да е, истинската причина да се срещнем тук е, че Барселона има директна връзка с местата, на които се намирате, и добра сигурност. Най-хубавото е, че местните закони забраняват полицейски и цивилни наблюдения… освен, разбира се, ако не сте от РБЕС.
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Предположението му е една трета вярно.</sm>
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Самият господин Заек се намира доста далече.</sm>
Във въздуха над главата на съществото се беше появила оценка, която даваше седемдесет и пет процента вероятност, че умът зад заека се намира в Северна Америка.
Алфред се наведе към заека и се усмихна. Като единствения физически присъстващ, той имаше ограничения, но и някои предимства.