Нисколетящ ангел пада от небесата и стене, а вътрешностите му кипят. Кръв се стича от устата, ушите, носа и очите му; той също се гърчи на бетона.
Ангелите излитат във висините, в опит да избегнат шестака. Думите „ангелска чума“ се шептят из небесата под съпровода на свистенето на крила.
Всички крилати твари излитат от моста, по-далеч от заразените ангели и скакалци. Но само те ще смогнат да избягат от шестаците.
Ако Доктора е прав, чумата няма да засегне хората. Определено обаче не сме имунизирани срещу брутална смърт в челюстите на шестак.
— Пенрин! — Виква ми Рафи отгоре, реещ се на снежнобелите си крила. — Скачай от моста. Ще те хвана!
Втурвам се към ръба, където е майка ми. Дали Наблюдателите ще съумеят да уловят и нея, и всички останали, склонни да скочат? За щастие, сестра ми е във въздуха, достатъчно високо да е в безопасност.
Твърде близо до моста лети ангел. Изпищява, сгърчва се във въздуха и започва да рони кървави сълзи.
Друг шестак изпълзява по ръба на моста, недалеч от мама. Тя се втурва към средата на асфалта, ведно с всички останали. Колко такива чудовища има, да му се не види? Стигам до ръба и крещя на мама да се насочи някъде встрани.
— И числото му е шейсет и шест — провиква се Уриил от висините, а гласът му отеква през паниката. Ако е изненадан от чумата, не го показва.
Щом стигам до ръба на моста, виждам и по-голяма част от залива.
Кървавите морски води са осеяни с шестаци, които плуват към нас.
Още два се изкатерват на моста. Навсякъде наоколо още чудовища се пресягат и се катерят едно през друго, за да се качат горе.
Шестстотин шейсет и шест. Това не е просто номер, татуиран на челата им. Явно толкова броя са направени.
Поглеждам нагоре.
Рафи се рее над мен.
Ангелът точно под него започва да се гърчи от болка. Носът му прокървява.
Махам на Рафи да се отдръпне.
— Върви!
Той се бави. Двама Наблюдатели го сграбчват за ръцете и го извличат нагоре.
Хората около нас тичат във всички посоки. Отекват изстрели. Носят се писъци.
— Ще запазя главата на човешката ти дъщеря, да я посадя върху някой от зверовете — обръща се Уриил към Рафи. Лети високо над нас, откъдето му се разкрива отлична гледка към клането.
Върху моста отвсякъде се изливат шестаци.
Ние, хората, отстъпваме към средата, а те се олюляват към нас. Извадила съм ножовете си, но те са все едно клечки за зъби, насочени срещу армия от гризлита.
— Пенрин!
Вдигам очи да видя мъката на Рафи; Наблюдателите го държат на безопасно разстояние от нас.
Той сграбчва провесения на шията си изсъхнал плод и го поднася към устните си.
Захапва го.
Плодът се пръсва между зъбите му и по устните му потича течност с вид на гъста кръв.
67
Отхапаният плод започва да дими.
Димът добива формата на принца на Преизподнята, с когото се сражавахме в ада.
Изглежда по-зле, отколкото при предишната ни среща. Макар парчетата, които отрязах да са порасли отново, крилата му все още приличат на стара щавена кожа, сега покрита с безброй белези. От едното крило липсва парче, а през устните на демона минава крива рана и отваря втора уста на лицето му.
Навежда се над Рафи във висините, а Наблюдателите настръхват и образуват защитна редица покрай него.
Нямам възможност да гледам какво се случва по-нататък. Шестаците са навсякъде около мен.
Известно време чувам само писъци; всичко около мен е потънало в кръв от клането. Навсякъде летят куршуми, но не разполагам с време да се притеснявам дали ще ме улучи рикошет: с все сили сека едната глава на шестак.
Писъците се усилват. В началото ги възприемам като част от клането, ала силата и естеството на звука са нечовешки.
Шестакът, с когото се сражавам, внезапно е улучен от три камшични глави.
Примигвам, за да се убедя, че виждам самата истина. Нима са същите камшични глави — Погълнатите от Преизподнята? Озъртам се и се опитвам да проумея какво става.
Под ярката светлина на прожекторите блесналото море е покрито с Погълнати. Всички те вилнеят из залива и се сблъскват с шестаците, които са още във водата.
От вълните се изстрелват глави и пищят, а косите бръсначи се веят пред тях.
Вкопчват зъби в шестака пред мен и незабавно започват да си прояждат път навътре.