Чудовището се гърчи от болка и се опитва да отскубне главите. Още няколко кацат на раменете му и се заравят.
Шестаците са под всеобхватен обстрел на камшични глави. Спират да обръщат внимание на хората, а ние се скупчваме в средата на моста.
Вдигам взор. Принцът с овъглените крила гледа надолу към нас със задоволство. Изглежда изключително доволен от себе си.
До него Рафи ме наблюдава. Не успявам да разчета изражението му. Какво ли е направил, за да постигне този ефект?
— Добре ли сте всички? — провиква се той.
Кимам. Покрита съм с кръв и драскотини, но изобщо не усещам болка, не и с всичкия този адреналин, препускащ във вените ми.
Навсякъде около нас камшичните глави вече си прояждат път навън от шестаците. Отхапани живи глави на чудовищата се сипят по земята. На мястото им цъфват камшични и превземат телата.
Писъците преминават в писклив смях. Налудничав. Настоятелен. Щастлив.
Обладаните шестаци рухват с олюляване от моста и потъват във водата.
Хрумва ми, че започне ли истински апокалипсис, тези Погълнати шестаци като нищо ще се върнат от кървавото море във вид на същински апокалиптични зверове.
68
— Чифт архангелски крила и нова армия — възкликва принцът на Преизподнята.
— Какво си направил? — долита Уриил до Рафи. — Знаеш ли колко трудно беше да…
С нажежен до бяло гняв Рафи замахва с меча си срещу него. Архангелът едва успява да извади меча си да го блокира, силата на противниковия удар обаче го превърта във въздуха.
Уриил стремително рухва от небесата и тупва тежко на моста.
Изправя се с олюляване, кърви и се държи за рамото. Струва ми се счупено. Преди да си възвърне равновесието, тълпата се втурва срещу него.
Една жена му удря шамар и му крещи за децата си. Друга идва и го рита.
— Това е за моята Нанси! — следва по-силен ритник. — А това — за малкия Джо!
Още някой скача в битката и започва да крещи на Уриил, четвърти притичва и се захваща да му скубе перата. Архангелът изчезва под тълпа гневни хора.
Политат пера. Плисва кръв. Под ярките светлини блестят ножове, размахани от покрити с кръв ръце.
Всички други са застинали — музиката е спряла, прожекторите блестят, ангелите са прекратили схватката си, Погълнатите шестаци са се смълчали.
Във всички посоки се е възцарило призрачно сияние и сред него отекват писъците на Уриил.
Ангелите изглеждат объркани, несигурни какво да правят. Ако поддръжниците на Уриил всъщност му бяха верни и наистина го харесваха, а не го следваха от користни подбуди… нищо чудно дори да си бяха рискували живота, за да го спасят. Сега обаче, преди несигурните ангели да се размърдат, тълпата над архангела започва да се разпръсква.
Неколцина стискат зловещи парчета от него вместо трофеи. Кървави пера, кичури коса, пръсти и твърде окървавени за разпознаване органи.
Добре де, положително не сме най-цивилизованите същества във вселената, но пък кой е съвършен?
69
— Изпълних моята част от сделката, архангеле — прави равносметка принцът на Преизподнята. Изгорените му крила загребват лениво въздуха. — Спасих достойната ти за съжаление човешка дъщеря и семейството й. Сега е твой ред.
Рафи се рее на прекрасните си пернати крила пред демона. Кима с мрачно изражение.
— Не! — викът сам се изтръгва от устата ми. Потресена съм от гледката.
От мрака извън осветения от прожекторите кръг долитат два бяса с черни брадви. Оръжията им са покрити с пластове стара кръв. Застават от двете страни зад крилата на Рафи.
В следващия миг съм сигурна, че както се взира в принца на Преизподнята, все ще измисли начин да се измъкне.
После обаче кима рязко.
Двата бяса вдигат брадви едновременно и без предупреждение срязват ставите на крилата на Рафи.
Вдигнаха брадви и отрязаха крилата на Рафи!
Вдигнаха брадви и ги отрязаха!
Отрязаха ги.
Те…
… крилата му…
Не знам дали той дава глас на болката си, понеже чувам само собствения си писък.
Рафи пада.
Двама от Наблюдателите му се стрелват и го улавят, преди да се удари в моста.
Снежнобелите му крила падат с тупване върху бетона.
Миг по-късно и мечът му издрънчава на земята и пуква бетона с тежестта си.