70
Утринната светлина оцветява небесата над покривите на Сан Франциско. Светът е завинаги променен, но започвам да го смятам за познат, ако не и утешителен.
Лодки обикалят окървавения залив и събират последните давещи се ангели и хора. Екипажите искаха да затварят спасените ангели в клетки и да ги прострелват, за да ги обездвижват за малко. Несъмнено с голямо удоволствие щяха да мерят колко време ще им е нужно да се възстановят и дори да проверят дали ще се излекуват сами, лишени от храна и вода. Но — което не е изненада — Йосия и Наблюдателите настояха, просто да ги лишим от одеяла и топли питиета, каквито получават спасените хора.
Сега, когато Уриил е мъртъв, има сериозна липса на архангели. По презумпция явно Рафи е неофициално начело, само дето ту идва на себе си, ту губи съзнание, докато препускаме през залива към най-близката работеща — или най-малкото неразрушена — болница.
Наблюдателите изпълняват нарежданията на Рафи и му докладват, когато е в съзнание. Ангелите, дълбоко потресени, просто изпълняват заповедите.
Оставам с впечатлението, че щом нещо им звучи разумно, ще правят каквото им каже Рафи, поне за момента. Тази клика е свикнала да следва заповеди, едва ли ще знаят какво да правят, ако няма кой да ги управлява.
Хората вече почти са се изтеглили от моста. Използвам Йосия и Наблюдателите да предавам съобщения и за мен. За момента е по-лесно. Притеснявам се прекалено много за Рафи, не ми е до това да помагам с логистиката или да се занимавам с прехвърлянето на хората до брега. На теория те следва да изпълняват моите команди, но всъщност правят каквото им кажат Туидълзнаците.
За хиляден път поглеждам към Рафи, докато се гуша с Мечо Пуки под палто, неизвестно как озовало се на раменете ми. Треперя, все едно е под нулата, и не мога да се стопля, без значение колко плътно се увивам. Едва виждам тъмната коса на архангела да се ветрее сред всички Наблюдатели и ангели около него. Лежи върху пейка на катера, който близнаците ни намериха.
Ангели и Наблюдатели се отдръпват и ме поглеждат с очакване. После сякаш по даден знак излитат в синьото небе. Рафи е в съзнание и ме гледа.
Отивам при него. Мъча се да не се държа като бебе и не настоявам да му държа ръката пред ангелите, но копнежът ме измъчва. Не искам да го излагам, дори ако не е в съзнание.
Но сега другите ги няма. Сядам до него и го хващам за ръката. Топла е и я придърпвам към гърдите си, за да се сгрея.
— Как се чувстваш? — питам.
Той ме поглежда и аз изпитвам вина, задето съм му напомнила за крилата.
— Е? Каква е сделката? Ще те направят ли нов Вестител?
— Надали — гласът му е хриплив. — Сражавах се срещу тях, после призовах принц от Преизподнята. Така не се води кампания за избори. Спасява ме единствено представата в техните очи, че съм пожертвал крилата си, за да ги спася от ангелския мор.
— Можеше да имаш всичко, Рафи. Щом Уриил се махна от пътя ти, можеше да се върнеш при ангелите. И те ще те изберат за свой крал!
— Вестител.
— Все тая.
— Ангелите не бива да имат Вестител, свикнал с демонски крила. Не е редно! — Той прави гримаса и затваря очи. — Освен това не искам длъжността. Пратих да известят архангел Михаил веднага да се домъкне тук. И той отказва титлата.
— Не се ли вдига прекалено много перушина около толкова нежелана длъжност?
— О, много ангели я искат, просто не следва да я получат. Властта най-добре се държи от онези, които не я желаят.
— А ти защо не я искаш?
— Имам да правя по-добри неща.
— Например?
Рафи отваря едното си око и ме поглежда.
— Например да убедя едно упорито момиче да признае, че е лудо влюбено в мен.
Не успявам да сдържа усмивката си.
— Е, щом не искаш свинеферма, какво тогава желаеш? — интересува се той.
Преглъщам.
— Какво ще кажеш за безопасно място за живеене, за да не се налага да се пребиваме за храна или да се сражаваме за нея?
— Нямаш проблем.
— И това е всичко? Стига само да помоля?
— Не. Всяко нещо си има цена.
— Знаех си. Каква е?
— Аз.
Преглъщам.
— Настоявам да бъдеш максимално точен и ясен. Не съм спала не помня от кога, а и слизам от адреналинови висини. Това не е особено приятен момент за хората. Та какво точно казваш?
— Наистина ли ще ме накараш да ти го обяснявам на пръсти?