Обикалям из къщата, разяждана от желанието да видя какво всъщност предлага Белиал. Дали пък той няма да ми покаже нещо, което да ми върне здравия разум по отношение на Рафи. И така да ми помогне да дойда на себе си и да продължа нататък с живота си — този съвместно с другите човешки същества, където ми е мястото.
Не мога дори да мисля за случилото се преди малко с Рафи, без лицето ми да пламне от притеснение. Как се очаква да го гледам, когато се върне?
Ако се върне.
Самата мисъл ми връзва вътрешностите на възел.
Сритвам една декоративна възглавница на пода, но не ми носи удовлетворение да я видя как отскача от стената.
Добре. Стига толкова. Само ще хвърля един поглед към спомените на Белиал. Хората на Ави си рискуват живота всеки ден в опити да шпионират ангелите за дребни късчета сведения. А ето ме тук с най-доброто шпионско устройство на света, плюс предложение да вляза в спомените на врага. Пък и през цялото време мечът ми ще е при мен — и е вярно, че демонът няма да може да го използва.
Просто ще си го изкарам от ума и ще продължа нататък. И ще бъда свръхвнимателна.
Независимо какво има да ми покаже Белиал, после двете с Пейдж ще напуснем острова и ще се върнем при Съпротивата. Ще намерим мама и ще проверим дали ще открием и Доктора. Може с негова помощ сестра ми отново да прояде нормална храна.
А след това просто ще… оцеляваме.
Сами.
Качвам се горе да грабна Мечо Пуки и се връщам отвън при Белиал. Той се е проснал близо до единия кол на оградата, свит в точно същото положение, в каквото беше, когато си тръгнах. По очите му виждам, че е очаквал да се появя отново.
— Е, какво да сторя?
— Налага се да докосвам меча ти.
Вдигам оръжието и го насочвам срещу демона. То засилва на слънчевата светлина. Изпитвам желание да попитам дали и Мечо Пуки иска да правим това. Но не ми се ще да прозвуча глупаво пред Белиал.
— Приближи се.
Той протяга ръка, сякаш за да докопа острието.
Колебая се.
— Трябва да го държиш или е достатъчно да го докосваш?
— Докосването стига.
— Добре. Обърни се.
Без възражения Белиал се претъркулва в прахоляка. По гърба му личат ивици спаружени мускули. И с триметров меч не искам да го пипам. Но все пак опирам върха на острието в гърба му.
— Едно погрешно движение и ще те пронижа целия!
Не съм сигурна дали връзката ще бъде достатъчна, ако само го боцкам с връхчето, но той не изглежда притеснен.
Поема си дълбоко дъх и го изпуска полека.
Усещам как в ума ми се отваря същинска врата.
Не е като друг път, когато внезапно съм се озовавала на различно място. Тази връзка е по-слаба, полека — все едно от мен зависи дали да избера да не придружа демона, ако не искам. Сякаш мечът не е сигурен за това конкретно пътуване.
И аз си поемам дълбоко дъх. Уверявам се, че съм стъпила стабилно в бойна стойка и се стягам за нападение.
После затварям очи.
7
В първия миг ми се завива свят, после тупвам на твърда земя.
Отначало ме връхлита всепоглъщащата жега. След това идва смрадта на развалени яйца.
Под синкаво лилаво небе се носи колесница, теглена от впряг с шест ангела вместо коне. Кръв и пот струят по раменете и гърдите им — сбруите се врязват в кожата им и ги нараняват. Видно е, че много им тежат и колесницата, и гигантският демон, който я кара.
Демонът, разбира се, има крила. Може просто да долети до целта, ако пожелае. Вместо това пътува бавно из владенията си.
Толкова е голям, че пред него Белиал прилича на дете. Крилата му горят с, както ми се струва, истински огън, който се отразява от потната му кожа.
Демонът носи пръчка с кръг спаружени глави на върха. Главите мигат с очи и се опитват да пищят. Или може би се давят и зяпат да си поемат въздух? Не съм сигурна, понеже не се чува нито звук. Дългите им руси коси се веят като морски водорасли по водно течение.
Щом преодолявам ужаса си от главите, осъзнавам, че очите им са в една и съща отсянка на зеленото. С колко ли глави разполага този демон, че да може да събере цяла китка с еднакъв оттенък на очите и косата?
Натрошени стъкла и парчета кост покриват земята. Колелата на колесницата са увити с по двама ангели, сякаш чудовищният демон не желае лъскавите му джанти да се цапат по неравната повърхност. Падналите ангели са оковани за колелата и пронизани от какви ли не остри парчета, щръкнали от кожата им.