— Сериозно ли говориш? Искаш да се омъжа за земеделец свинар, който знае как да използва остена си, за да ме защитава? Вярно ли?
— Казвам просто да си избереш човек, който знае, че не те заслужава и ще посвети живота си да се грижи за теб и да те пази! — Рафи притиска второ парче марля до първото. Пак простенвам. — И гледай да е мил с теб и да те уважава във всяко отношение. Иначе да очаква да го навестя… — Тонът му е твърд и безмилостен.
Поклащам глава, докато Рафи къса ново парче лейкопласт. Не знам дали да му се ядосам, или да му се присмея.
Отдръпвам се от допира му с надежда това да успокои обърканите ми чувства.
Рафи въздиша. Пресята се и нежно прокарва пръсти по последното парче лейкопласт, с което е закрепил превръзката ми.
Чакам го да продължи. Той не го прави и се чудя дали би имало някаква полза, ако си поговорим за случилото се помежду ни. Или всъщност ми трябва малко време да премисля нещата. Грабвам меча и кутия риба тон и се упътвам към задната врата.
10
Отвън заставам на слънце и оставям топлината да се просмуче и в костите ми. Поемам си дълбоко дъх, изпълнен с аромата на розмарин, и полека издишам.
Баща ми обичаше да говори за скритата магия в топлината на слънцето. Ако затворим очи, разправяше ни той, и си поемем дълбоко дъх, с него ще попием и слънцето и ще усетим, че всичко ще бъде наред. Обикновено го казваше непосредствено след целодневна откачалска сесия на мама с крясъци и замерване с разни предмети из апартамента.
Дявол го взел, щом татковата техника работеше при маратонските гневни пристъпи на мама, значи следва да работи и при апокалипсис. Момчетата обаче са нещо различно. И все пак съм почти сигурна, че някоя таткова техника би се справила и със случващото се покрай Рафи.
По склона на островния хълм има дребнички жълти цветенца; напомнят ми за парка, където ходехме понякога с татко — преди да ни напусне. Не на място е единствено групичката чудовищни скорпионоопашати зверове и малкото, покрито с шевове момиченце със синини по цялото тяло.
Сред високата трева сестра ми превързва пръста на едно от чудовищата, сякаш й е домашен любимец, а не библейска напаст, предназначена да измъчва хората в типично апокалиптичен стил.
Ребрата на Пейдж изпъкват като броеница под прекалено голямата тениска. Мъчно ми беше да ги гледам тази сутрин, докато я слагах да си легне. Под очите си има кръгове, а ръцете й са като сухи вейки, нищо че си играе на медицинска сестра с чудовището.
Седи в тревата до любимците си. Забелязах, че сяда при всяка отворила й се възможност. Според мен пести енергията си. Според ме тя умира от глад.
Налага се да се заставя да тръгна към групата им. Все едно колко време прекарвам със скакалците, не се чувствам удобно в присъствието им. За голямо мое облекчение, те отлитат при приближаването ми.
Сядам до Пейдж на тревата и й показвам кутията с риба тон.
— Помниш ли какви сандвичи ни правеше татко? Бяха ти любими, преди да станеш вегетарианка…
Дърпам езичето на капака на кутията и й показвам розовата риба вътре.
Пейдж се дръпва от консервата.
— Помниш ли как татко пльосваше рибата върху хляба и моделираше усмихнато личице? Толкова ме развеселяваше.
— Татко се прибира?
Тя пита дали той някога ще се върне. Отговорът е — никога.
— Не ни е нужен.
Нямаше ли да е страхотно, ако беше вярно? Не съм сигурна, че на негово място и аз бих се върнала. Чудя се дали си мисли за нас.
Пейдж ме поглежда със сърнешки очи.
— Липсва ми.
Напъвам се да измисля нещо утешително, но не успявам да намеря думи.
— И на мен.
Вдигам с пръсти парченце тон и го поднасям към устата й.
— Хайде. Опитай един залък.
Тя тъжно клати глава насам-натам.
— Моля те, Пейдж.
Сестра ми свежда очи към земята, сякаш се срамува. Хлътналите й бузи и ямките на ключиците й ме плашат.
Слагам риба в устата си и дъвча бавно.
— Вкусно е.
Тя надзърта към мен изпод бретона си.
— Гладна ли си? — питам аз.
Тя кима. За миг погледът й се стрелва към превръзката на рамото ми. Отдолу е избила кръв.
Пейдж отклонява засрамено очи и се заглежда в скакалците, които кръжат над нас. Но погледът й продължава да се връща към превръзката ми и ноздрите й потрепват, все едно е надушила нещо вкусно.