Май е време да си тръгвам.
Оставям кутията и в същия миг чувам животински рев. Прозвучава ми като хиена. Не съм сигурна, че изобщо съм чувала хиена, но с костите си разпознавам рева на дивия хищник. Настръхвам цялата.
Между дърветата от лявата ми страна изскача сянка.
Друга се втурва през клонака, следвана от още няколко.
И, когато следващата скача от съседното дърво, различавам формата на зъбите и крилата.
Бесове.
При това са много.
Дърветата около нас кипват от силуети: скачат от клон на клон и се приближават. Лудият смях на хиената продължава равномерно да свиква тълпа бесове и те ни се нахвърлят.
Скакалците на Пейдж политат към тях, ала противниците са твърде много.
Сграбчвам сестра си за ръката и двете хукваме към голямата къща. Кожата по гърба ми е настръхнала, опитвам се да предугадя кога ще забият в мен невидимите си нокти.
Крещя към къщата:
— Бесове!
Рафи надзърта през прозореца на трапезарията. Докато наближаваме, пита:
— Колко са?
Посочвам сенките, които подскачат след нас откъм гората. Рафи изчезва от прозореца.
Секунда по-късно изхвърча от входната врата и трополи по верандата, понесъл раница с привързан към нея увит в одеяло вързоп.
Претичва покрай дъсчената ограда — и двамата съзираме строшената верига на Белиал да виси от стълба. Няма го никъде наоколо.
Най-вероятно бесовете са го освободили. Колкото и да не се харесват, все пак са от едната страна на барикадата. Нима не това беше причината Белиал да ме покани да надникна в миналото му, та да примами бесовете да му помогнат?
Рафи ми подхвърля раницата. Предполагам, че привързания към нея вързоп са крилата му. Надявам презрамките, докато няколко от скакалците на Пейдж се приземяват до нея. Съскат към зверовете, които се сбират около тях.
Правя крачка назад. Все още не мога да се насиля да се приближа прекомерно до жилата на тези скорпиони.
— Трябва да тръгваме, Пейдж! Ще ги накараш ли да ни носят?
Сърцето ми се разтупква от мисълта да ме вдигне някое от тези чудовища, но в момента така ще ми бъде по-спокойно, отколкото Рафи да ме държи в обятията си. Той даде съвсем ясно да се разбере какво чувства към мен, към нас — „нас“ всъщност няма.
Рафи ме поглежда накриво. Навежда се, подхваща ме под коленете и ме вдига в прегръдките си.
— Ще летя с някой от скакалците…
Сковавам се в обятията му и се опитвам да се дръпна възможно по-надалеч.
— Не говори глупости! — Той тича няколко крачки, преди да разпери крила.
Два замаха на огромните ципи и вече сме във въздуха.
Увивам ръце около шията му. Нямам избор, освен да се притисна към него и да се държа здраво. Сега не е време за спорове.
Скакалците, заедно със сестра ми, ни следват плътно.
Стотици сенки скачат към нас от дърветата. Ангелският остров сигурно е сборен център за бесове. Или е така, или онези, новите, са извънредно добри в организирането на сганта.
Рафи ни повежда по пътя към Сан Франциско. Зад нас облак бесове излита от дърветата и се впуска в преследване.
11
Над Алкатраз, както обикновено, кръжи огромен рояк скакалци. Образуваният от крилата им вятър ме шиба по лицето със собствената ми коса. С приближаването ни поток скакалци се отклонява в наша посока.
Присъединяват се към малката ни група и така образуваме свой рояк. Тварите не ни приветстват, но и не ни нападат. Те сякаш се включват в нашия полет по чист инстинкт.
Гмежта бесове зад нас спира. По размер е несравнима с рояка скакалци. В течение на няколко секунди ятото се рее на едно място, сякаш оценява ситуацията, след това се обръща и се смалява в далечината.
Поемам си дълбоко дъх и го изпускам. Засега сме в безопасност.
Смръщен и потънал в размисъл, Рафи наблюдава оттеглянето на бесовете. Пак се обръщам към отстъпващите зверове и се досещам какво го тревожи. Бесовете не се държат толкова глупаво, колкото очаквахме.
Случилото се гризе и моето сърце. Какво освободих на бял свят?
Фуниевидният рояк над Алкатраз изтънява, понеже от него се отцепват още скакалци, които се насочват в наша посока.
Новата група, преустроена във формата на стрела, лети, водена от скакалец с особено голяма скорпионска опашка, навита над главата му. Нещо във вида му ме притеснява. Тварите просто следват сестра ми по инстинкт, нали?