Рафи мълчи и равномерно сече въздуха с големите си демонски крила.
Съгласявам се с него:
— И на мен не ми харесва. Но какъв избор имаме?
— Защо не? — Той ми се струва отчаян. — Още по-добре направо да влетим в седалището на враговете ми, където примитивните аборигени ще ме разкъсат на парчета, ще продадат телесните ми части срещу тлъста печалба и ще смелят останалото, за да го използват като лек за сексуална мощ.
Прегръщам го още по-здраво през врата.
— Вече не сме чак толкова примитивни.
Ангелът вдига срещу мен едната си съвършена вежда — облъчва ме със скептицизъм.
— Сега имаме „Виагра“.
Рафи ме поглежда изпод вежди, сякаш подозира какво представлява това.
Прелитаме над водата и надолу покрай сухоземния масив на Източния залив по залез. Държим се надалеч от гнездото; летим по дългия път към щаба на Съпротивата. Днес във въздуха има изненадващ брой ангели. Бойни формации се сбират от всички посоки и летят към Халф Мун Бей, където се намира новото гнездо.
Във въздуха забелязваме особено голяма група, кацаме пред един търговски център и залягаме под навеса на галантерийния „Мейсис“.
— Сигурно се събират заради изборите за Вестител — Рафи гледа след преминаващия над главите ни ангелски отряд, а гласът му е натежал от притеснение.
Отлепвам ръце от врата му и отстъпвам встрани от топлината му. Става ми хладно самичка под навеса.
— Искаш да кажеш, че към града се стичат още ангели? Сякаш досега не се разправяхме с предостатъчно на брой.
От това разстояние ангелите все едно пълзят през небето. Рафи ги наблюдава как прелитат над нас. Стои едва забележимо напрегнат — все едно полага усилия да не подскочи във въздуха и да се присъедини към тях. Питам го:
— Какво беше да си част от ятото?
Преди да пророни и дума, той се взира продължително в небето.
— Веднъж с Наблюдателите ни изпратиха на мисия да разчистим район на демонско нахлуване. Само дето не успяхме да намерим никакви демони. Въпреки това Циклона, един от отряда ми, беше нахъсан за битка и отказваше да приеме липсата на противник, с когото да се бие… — Той кима към ангелите, отлитащи в далечината. — Летяхме в строй като този, внезапно Циклона реши, че ако успее да предизвика достатъчно голяма бъркотия, шумът и пораженията ще привлекат демоните и те сами ще дойдат при нас. Затова започна да се върти в кръг с възможно най-голяма скорост, убеден, че така ще завихри торнадо… — Рафи се усмихва на спомена. — Половината от нас се присъединиха към него начаса, а останалите кацнахме да гледаме и да ги обсъждаме. Започнахме да го замеряме с разни неща — клонки, листа, кал, каквото намерим, понеже е всеизвестно, че едно истинско торнадо не минава без боклуци…
Докато си припомня, в очите му припламва лукаво огънче.
— Ангелите във въздуха прелетяха над едно дърво, което — кълна се — трябва да беше отдавна изсъхнало, понеже портокалите в клоните му бяха гнили. Другарите ни започнаха да ни замерват с тях, и накрая всичко прерасна в гигантска битка с кал и портокали… — Той се засмива, все още загледан в небето.
Никога не съм го виждала толкова спокоен и щастлив, колкото в момента.
— Дни наред косата и ушите ни бяха пълни с портокалово пюре.
Той се взира подир отдалечаващите се от нас ангели.
Направо виждам самотните години да се прокрадват обратно към него като сенки в края на деня. Щастието се оттича от лицето му и Рафи се превръща отново в коравия непознат, който крачи насред апокалипсиса. Пита съсредоточено:
— Значи си сигурна, че онзи човешки доктор може да присажда крила?
— Поне така твърди Белиал.
Белиал, разбира се, твърди много неща.
— И той е в лагера на Съпротивата, сигурна ли си?
— Не, но съм почти уверена, че е бил спасен от Алкатраз благодарение на тях. Ако не е там, може би някой друг ще знае къде е…
И бездруго имам цял куп притеснения относно завръщането в лагера и като цяло — доверяването на доктора, окепазил първоначално Пейдж.
Въздъхвам.
— Не се сещам за по-добър план. А ти?
Рафи изпраща ангелите с последен поглед, после се обръща и влиза в магазина.
Идеята не е лоша. И двете с Пейдж трябва да облечем истински дрехи, така че защо пък да не идем на пазар, докато чакаме небесата да се изчистят. Оставяме скакалците отвън и следваме Рафи през „Мейсис“.
Вътре няма електричество, но през огромните прозорци нахлува достатъчно слънце и озарява предната част на магазина. Много от рафтовете са пиянски килнати или разпилени по пода. По плотовете са разхвърляни дрехи във всевъзможни цветове и от различни материи. На витрините голи манекени лежат едни върху други в сексуални пози.