Рафи изпъва шия и отърсва ръце. Кожестите му прилепски крила се сгъват и изчезват зад гърба му. Още носи маската си от превърналото се на клане парти в гнездото. Тя е тъмночервена, прошарена е със сребро и покрива цялото му лице, без устата.
— Няма ли да я свалиш? — И аз разтръсквам китки, за да премахна вцепенението. — Приличаш на червена смърт с демонски крила.
— Чудесно. Така следва да изглежда всеки ангел. — Той размърдва рамене.
Не е лесно, предполагам, часове наред някой да се притиска към теб. Но макар да се грижи да си отпусне мускулите, Рафи остава нащрек и неспирно обхожда с поглед тихата околност.
Намествам презрамката върху гърдите си, та мечът ми, маскиран с плюшено мече, да легне на бедрото за по-лесно изваждане. След това отивам да помогна на сестра ми да слезе от Белиал. Когато доближавам Пейдж, скакалците й се разсъскват срещу мен и размахват скорпионските си жила в моя посока.
Спирам с разтуптяно сърце.
Рафи незабавно се озовава до мен. Тихичко казва:
— Позволи ми да те придружа.
Пейдж слиза от превоза си и гали скакалците с малката си длан.
— Шшт. Всичко е наред. Това е Пенрин.
Все още ме изумява колко слушат сестричката ми тези чудовища. Взираме се едни в други само още няколко секунди, после зверовете прибират жила под нежните уговорки на Пейдж. Изпускам дъх и двамата с ангела отстъпваме, като оставяме сестра ми да ги успокои.
Пейдж се навежда да вдигне отрязаните крила на Рафи. Лежеше върху тях и изпоцапаните пера са поомачкани, но в обятията й почти веднага започват да се разгръщат. Не виня Рафи, задето ги отряза от Белиал, преди скакалците да успеят да ги изсмучат до сухо заедно с всичко друго по демона, но ми се ще да не се беше наложило. Сега ще трябва да намерим доктор, за да ги присади обратно на ангела, преди да се спаружат.
Тръгваме по плажа и забелязваме няколко гребни лодки, вързани за едно дърво. Островът в крайна сметка ще се окаже обитаем.
Рафи ни махва да се скрием, а самият той се упътва нагоре по склона.
Едно време от тази страна на хълма изглежда е имало редица къщи. На по-ниското са останали само бетонните основи, обсипани с натрошени тухли и със следи от вода и сол. Но на по-високото няколко от закованите с дъски сгради се издигат невредими.
Пръсваме се зад най-близката. Ако съдя по размерите й, преди е играла ролята на градинска барака. Също като другите, и тя е закована с варосани дъски. Изглежда са били сложени много преди Голямото нападение.
Цялата махала лъха на изоставен град, с изключение на къщата на хълма с изглед към залива. Тя е съвършено здрава викторианска постройка с все бялата дървена ограда. Единствено тя прилича на семеен дом и има поне някакъв живец или намек за обитаване.
Не виждам никаква опасност — и определено нищо, което скакалците да не могат да уплашат, но стоя извън линията на видимостта. Гледам как Рафи подскача за полет нагоре по хълма и се премества от прикритието на бараката към едно дърво и от него към следващото, докато си проправя път нагоре към къщата.
Стига до нея и стрелба разбива покоя.
2
Рафи се долепя до една стена.
— Не сме дошли да ви нараним — подвиква той.
Нов изстрел му отговаря от прозорец на горния етаж. Трепвам — нервите ми са опънати до краен предел.
— Чувам ви да си говорите вътре — продължава Рафи. Явно смята, че всички са глухи. Сравнени с ангелите, вероятно наистина сме такива. — И отговорът е не. Крилата ми едва ли ще струват колкото ангелските. Няма начин да успеете да ме заловите, така че спрете да се залъгвате. Просто искаме къщата. Постъпете разумно. Махнете се.
Входната врата се отваря с трясък. Трима здравеняци излизат навън, насочили пушки в различни посоки, сякаш не са сигурни къде се намират враговете им.
Рафи излита и скакалците следват примера му. Той разцепва въздуха с впечатляващите си демонски крила и изглежда много страховито, преди да кацне досами къщата.
Скакалците се стрелват след него, спускат се и изчезват сред дърветата с навити зад гърбовете си скорпионски жила.
Тримата здравеняци успяват добре да огледат срещу какво се изправят и хукват да бягат. Втурват се през дърветата от срещуположната на скакалците страна. Чак после заобикалят през руините към плажа.
След изчезването на мъжете, от къщата като пребито куче се измъква и жена. Побягва в противоположна на мъчителите си посока. Поглежда през рамо къде са те и като че ли повече бърза да се спаси от тях, отколкото от крилатите зверове.