Освен това никак не ми се иска Рафи да шпионира хората. Многократно съм му доверявала живота си, но това не променя факта, че ми е враг. Съществува риск да се наложи да избираме кому да отдадем верността си. Стигне ли се дотам, би било идиотска грешка да допусна възможността да се озовем на една и съща страна.
Инстинктите обаче ми подсказват, че това е последното в списъка, за което имам да се безпокоя в момента. Сенсеят ми все настояваше да вярвам на инстинктите си. Сърцето ми, твърдеше той, знае неща, неразбираеми за ума. Досещало се за разни работи по-бързо от него.
Инстинктите ми, разбира се, са подсказвали на Рафи неща, оказали се неверни. Бузите ми се затопляш при мисълта какво се случи се по-рано същия ден в леглото.
Той вдига яката на шлифера си и го закопчава чак до горе, за да скрие голите си гърди; слага си и шапката. Денят беше топъл, ала октомврийската нощ е достатъчно студена — Рафи няма подозрителен вид. Калифорнийските нощи често са с двайсетина градуса по-студени от деня.
— Стой тук, Пейдж. Ще се върнем скоро, ясно ли е?
Сестра ми вече се е заела да успокоява скакалците си и сякаш почти не ни забелязва. Не ми се нрави да я оставям сама, но е изключено да я взема с нас в лагера. Последният път, когато беше тук, изплашените хора от Съпротивата я уловиха с ласо — като животно — и кой знае какво щяха да сторят, ако скакалците не бяха нападнали. След онази случка не очаквам поведението на разгневената тълпа да се е променило.
Потегляме и веднага ме обзема чувството, че съм под наблюдение. Постоянно се озъртам, но не виждам никого. С крайчеца на окото си обаче забелязвам движение на сенки.
— Жертви на скакалци — прошепва Рафи.
Това, предполагам, означава, че не са били приети в лагера. Не ги смятам за опасни, но полагам длан върху Мечо Пуки, понеже меката козинка ме успокоява. После си поемам дълбоко дъх и продължавам напред през тъмната горичка.
15
Училищният кампус е тих и изглежда изоставен. Склонна съм да предположа, че тук вече има няколко хиляди души. Но по нищо не личи.
Ави е свършил отлична работа по устройването ни бежанския лагер и новопристигащите следват правилата. Наясно са, че не бива да излизат на открито. Количеството отпадъци наоколо не е нито по-голямо, нито се набива на очи повече от боклука, където и да било другаде в Силициевата долина. В целия кампус цари тишина. Почти ще се изненадам, ако срещна жив човек.
Но, когато се добираме до сградите, забелязваме светещите вътре мъждиви крушки. Прозорците са покрити с одеяла и хавлии, ала някои са окачени несръчно и по ъглите пропускат светлина, а отзад се вижда движение.
Приближавам се до един прозорец и надничам в цепнатината. Стаята е претъпкана с хора. Изглеждат в прилично добро състояние, някои дори са почти чисти. Не ги познавам — вероятно са бежанци от Алкатраз. Надзъртам през друг прозорец и виждам същото. При толкова много народ наоколо, сигурно в целия лагер цари хаос и объркване.
През един от прозорците виждам мъж да внася в класна стая торба с храна. Раздава я и тя изчезва за отрицателно време. Той вдига ръце и обяснява нещо на хората, които се пресягат към него, въпреки че храната е свършила. Води се спор, а мъжът се изнизва през вратата, преди страстите да се разгорещят.
Щастливците нагълтват на бърза ръка придобитото, докато останалите ги гледат напрегнато, та чак да ти стане неудобно. Тълпата се суети из стаята и се мести, а накрая на най-хубавото място до вратата се установява изцяло нова група, вероятно в очакване на следващата порция храна.
— Какво правиш? — Пита суров глас.
Обръщам се с лице към двама души в камуфлажни дрехи и с пушки.
— Ами… нищо.
— Влез вътре да си правиш нищото, та да не те видят птичките. Не си ли слушала на подготвителната лекция?
— Търся някого. Дали знаете къде са близнаците Ди и Дум?
— Аха, ’ми да — кима пазачът. — Сто процента ще намерят време да си побъбрят с всяка тийнейджърка, ревнала за изгубеното си кученце. Хич няма да се учудя и за Авдий Уест да вземеш да ме разпитваш. Целият лагер им е на гърба. Нямат време за глупави въпроси.
Не ми остава нищо друго, освен да примигна срещу охраната в потвърждение на намерението ми определено да задавам глупави въпроси. Напътват ме към най-близката врата.
— Прибирай се в отредената ти стая. Ще ви донесат храна при първа възможност и ще ви пратят в хубава хотелска стая, само да се стъмни достатъчно, че да се скрие конвоят.