Сещам се къде съм го виждала преди. Беше един от онези, които при последния ни престой в лагера държаха Пейдж, вързана като диво животно.
— Мартин, млъкни — предупреждава го Ави.
Близнаците се накланят в противоположни посоки, за да надзърнат от двете ми страни.
— Това Рафи ли е? — осведомява се Ди.
— Страшно прилича на него — обажда се и Дум.
Понечвам да затворя вратата.
— Не, не, не — възпротивява се Ди. Близнаците се надигат заедно и бързо се упътват към вратата.
— Рафи, ти си жив! — възкликва Дум, като я отваря рязко.
Ангелът стои със сведена глава и очи, скрити в сенките на козирката.
— Жив е, разбира се — отсича Ди. — Той е боец. Стига само да го погледне човек и ще се убеди. Кой ще го надвие, Годзила ли?
— О, Рафи срещу Годзила. Виж, на такъв двубой с радост бих заложил! — възкликва Дум.
— Стига глупости, човече. Годзилището е назобено с ядрени отпадъци. Как смяташ да го тръшне някакъв си простосмъртен?
— Той не е обикновен смъртен — възразява Дум. — Само го виж. Сигурно и в момента крие по джобовете шише як сироп за суперсила. Една глътка и на мускулите му ще им пораснат мускули!
— Аха, а на нас няма да ни трябват зловещи малки момиченца, понеже ще си гледаме няколко такива в армията… — проточва Ди.
— Какво, да не се надяваш сестрата на Пенрин да свали Годзила вместо него? — Мръщи се Дум.
Ди се замисля.
— Нъцки, надали. Майка й обаче може й да успее.
Дум се ококорва.
Близнакът му подава ръка на Рафи:
— Туидълди на твоите услуги. Това е брат ми, Туидълдум.
— Помниш ли ни? — пита Дум. — Занимаваме се с боеве и със залагания.
— Хубаво е, че си тук — казва Ави на Рафи. — Определено имаме интерес да използваме човек като теб.
— О, той не е обикновен човек, Ави! — възразява Ди.
Наистина се старая да не приличам на уплашено зайче, но несъмнено съм се ококорила и треперя от страх. Навлезли сме навътре в сградата. Не знам как ще успее да избяга оттук Рафи.
— Ще те направим звезда, човече — кима Дум. — Жените направо ще падат в краката ти! — и преувеличено подчертава репликата си, като плъзга длани по гърдите и тялото му.
— Не му пука за такива неща — възразява Ди. — Той обича да се мотае с ангели. В гнездото в Сан Франциско имаше тонове момичета.
Мъча се да си спомня как се диша. Точно така. Единият от тях ни видя в хотелската стая в гнездото.
— Момичетата никога не са достатъчно, брато — репликира Дум. — Никога не стигат!
— Какво каза за „мотаенето с ангели“? — пита Ави и се надига иззад заседателната маса.
Дъхът ми отказва да напусне дробовете.
— Не помниш ли? — хили се Ди. — Нали ти разказах ме, че Пенрин и тоя тип бяха в хотела. Всъщност разговаряха с разни ангели.
— Не само Пенрин знае това-онова за тях… — кима Дум.
Поемам си дълбоко дъх. Те помнят Рафи, но само като човек.
Ави ни приближава и махва на ангела да влезе в заседателната зала.
— Страхотна новина. Нужна ни е цялата информация и помощ, която успеем да съберем! — и подава ръка да се ръкуват.
Рафи не отвръща на жеста му.
— Здрасти, Ави — помахвам му аз.
— Пенрин — Авдий се обръща към мен. — Ако не бях толкова изморен, несъмнено щях да си спомня каква недовършена работа имаме. Но сега просто се радвам да те видя жива и здрава!
Приближава се и ме прегръща.
Стоя вцепенена, скована и неуверена. Рафи ни наблюдава напълно безизразно.
— Благодаря! — Задържам се за момент пред вратата. Спомням си за недовършената работа помежду ни. Ави ме заключи заедно с майка ми в една полицейска кола, с която избягахме посред нощ. Но при все това се радва да ме види.
Признавам, че след всичко преживяно, и на мен ми е донякъде приятно да ги видя, него и момчетата. Положително звучи странно. Аз му викам семейни работи. Не защото Ави е от семейството, но ако събитията продължават да кипят със същото темпо, ще се радвам на всяко човешко същество, което срещна.
— Къде е сестра ти? — Намесва се Доктора. Посяга към вратата, сякаш подозира, че я крия някъде в коридора.
— Странно точно ти да питаш — отбелязвам и понижавам глас, — искам да поговоря с теб за минутка. Отвън?