Выбрать главу

Храня безпочвена надежда, че ще успеем да се измъкнем с Доктора и Рафи.

— Уединението е излишно — прекъсва ни Ави. — Доктора ни е разказал всичко за работата си в Алкатраз и надеждите си за Пейдж. Всички ще се радваме да чуем как е сестра ти. Добре ли е?

Оглеждам хората около масата. До един са по-възрастни от мен. Има дори прошарени ветерани от предишни войни. Неколцина пък все едно ей сега са дошли от улицата. Какво биха сторили, ако разберат, че в стаята стои ангел?

— За какво ви е тя? — питам. Не съм в състояние да скрия подозрението си.

— Според Доктора в нея е най-голямата ни надежда.

— Доктора е оптимист — напомням им аз.

— Няма лошо да проверим, нали?

— Последния път, когато „проверихте“, я бяхте вързали с въжета като бясно куче… — поглеждам право към Мартин. На китката му още има охлузено от въжето — вижда се, когато почуква с молив по пръстите на отворената си длан.

— Не беше по моя заповед — възразява Ави. — Появих се там малко преди теб и се опитвах да разбера какво е станало. Виж, хората правят грешки. Ръководят ни страх и изтощение, а понякога и обикновена глупост. Не сме съвършени като ангелите. Остава ни само да разчитаме един на друг и да даваме всичко от себе си. Съжалявам за отношението към сестра ти. Нуждаем се от нея, Пенрин. Тя може да обърне хода на войната.

— Не и ако умре от глад — възразявам. — Накарай Доктора да я поправи и тогава ще обсъждаме способна ли е да ти помогне.

— Да я поправи ли? — мръщи се Ави.

Поглеждам Доктора.

— Ще направя каквото е по силите ми — съгласява се той. — Но първо държа да се уверя, че тя е добре, а за целта трябва да я видя…

Поглежда ме многозначително.

— Ще я доведеш ли при нас? — пита Ави.

Поклащам глава.

— Не ми се вижда добра идея… — пак се извръщам към Мартин, който ни гледа настоятелно.

— Добре — кима Доктора, преди Ави да възрази. — Заведи ме при нея.

Обръщам се с надежда за бързо бягство, но Ави ме вика по име.

— Носи се слух за младо момиче, убило ангел — казва той. — Твърдят, че имала меч, маскиран като плюшено мече… — стрелва с поглед окачения на хълбока ми Мечо Пуки. — Навярно не знаеш нищо по въпроса, нали?

Примигвам невинно срещу него, като се чудя дали е по-добре да призная, или да отрека.

— Явно имаме да възстановяваме доста доверие. Нека те разведа, та да видиш за какво става дума. Бойци от рода на вас двамата ще са ни полезни.

— Виждала съм лагера, Ави — пристъпвам по-близо до вратата. — Знам, че спасихте затворниците от Алкатраз. Това е изумително. Честно, фантастични сте, момчета. Но точно сега сестра ми е с предимство.

Ави кима:

— Добре. Ще дойда с теб. Ще поговорим, докато Доктора преглежда сестра ти.

Много се старая да не се спогледам с Рафи. Освен ако не успеем да пипнем Доктора насаме, няма шанс да обсъдим с него и пришиването на ангелските крила на мястото им.

— Бих се възползвал от предложението за обиколка наоколо — обажда се Рафи. — Интересно ми е да видя какво сте успели да постигнете.

Старая се да не трепна дори с мускул, да не би изражението ми да предаде какво мисля всъщност. Положението стремглаво се влошава.

Ави се ухилва широко.

— Прекрасно. Ще те запозная с този-онзи. Ако се присъединиш към нас, ще се гордееш да наречеш тези хора „братя по оръжие“.

— Добре — кима Рафи.

— Страхотно! — съгласява се Ави. — Ще ти хареса това, което ще видиш. Да ти представя Съвета. Тези хора отговарят за стратегическата ни защита…

Гледам ги как обикалят заедно около масата. Дали Рафи намира за забавен факта, че Ави възнамерява да разведе ангел из лагера на Съпротивата?

18

Доктора ме хваща под ръка и ме извежда от стаята.

— Тя ранена ли е? Какво е яла през това време?

Поглеждам към затварящата се врата — вече сме в коридора и тя отрязва Ави и Рафи от полезрението ми.

— Ами, сестра ми не се е хранила…

Близнаците ни следват плътно по петите. Надзъртат през прозорците и следят всички около нас, нащрек са и за най-малката дреболия. Измъкваме се през централния вход и излизаме в нощта.

— Хей, момчета! Какво показва Ави на Рафи?

— Обичайните работи — отвръща Дум.

— Бежанците ни, модерните ни акумулатори, изумителните ни електрически коли и вероятно част от запасите полуготови спагети — свива рамене Ди.