— Не ми е мръсна устата!
— Е, ами, съвършени хора няма… — съгласява се Дум.
— Как изобщо сте чули за някаква хипотетична девойка, убила ангел? Не вярвам в подобна гламава история…
— Ангелите обявиха награда за главата на въпросната хипотетична девойка. Ще дадат сертификат за безнаказаност на човека, който им предаде убийцата на ангели. Дори за Ави няма такава награда. Неговата е смешна работа в сравнение с тази на мацето.
— Слухът се разнася като горски пожар — продължава Дум. — Разправят се луди истории. Била способна, например, да върти ангелски мечове и дори да командва демони. Всички са пощурели. Половината народ те търси — така де, нея търсят — за да те предадат заради сертификата, а другата половина пият последната си бира за твое здраве. Много хора правят и двете.
— Та си пази гърба — предупреждава Ди. — Все едно дали си била ти, или не, хората си го мислят и това е достатъчно, за да те убият.
— Заради твоя меч с плюшеното мече и историята с демоните, и тъй нататък — вдига вежди срещу мен Дум.
— Ти си била, нали? — Пита другият близнак, присвил очи насреща ми.
— Само между нас да си остане, разбира се — кима брат му.
— Няма да те издадем…
Тръпки да те побият, толкова са еднакви, когато повтарят едно и също едновременно.
Умирам си от желание да споделя с някого. Но по-умното ми аз изтърсва:
— Ами аз бях. Не съм ли ви казвала, че не само мога да убивам ангели и да командвам демоните? Мога също и да летя, но на никого да не казвате!
— Да бе… — те ме гледат в търсене на доказателства.
Преравям мислите си за по-удобна тема.
— Момчета, вие май вършите добра работа тук.
Те продължават да ме зяпат, изпаднали в колебание дали да не ми дадат въже да се обеся.
— Така де, сигурно е много трудно да се изгради бежански лагер и същевременно да се управлява и партизанска армия.
— Ави се опитва да върши всичко сам, но най-накрая успяхме да съберем съвет, та да му помага поне с част от логистиката. О, само да знаеш колко работа има…
— И това само защото ти отиде да се поразходиш и после даде на Ави извинение да прояви героизъм. По този повод, как мина автобусната ти екскурзия?
— Ами да, при последната ни среща ни пращаше любовни писъмца от малкия си автобусен затвор. Мислехме да те извадим, но Ави сметна за по-важно да разкараме народа от Алкатраз.
— Нямаше да се навием, ако знаехме, че майка ти е там. Същински трън в задника, честна дума!
— На мен ли го казвате? Прекрасно знам що за бодило става от нея.
Ди се засмива.
— Тя е като ядрен трън в задника. Но открихме как да я насъскваме по лошите типове и се превърна в ценна придобивка.
— Докато стигнем затвора, вече беше изкарала ангелите на човеците пазачи. Бива я да се прави на наистина страшна, знаеш ли?
Кимам:
— О, да. Прекрасно го знам.
— Повечето от нас си нямаха представа. Напълно ни беше завъртяла главите.
— Сега е един от капитаните ни.
— Какво?
Трудно ми е да си представя как майка ми командва нещо.
— Аха. Наистина. Що за страшен свят е нашият, а?
Примигвам няколко пъти, докато свикна с мисълта. Признавам, че ако мога да очаквам нещо от мама, то е неочакваното.
— Майка ти е голяма работа! — Близнаците кимат като кукли с глави на пружина.
— Знаете ли къде е сега?
— Аха — отвръща Ди. — Би трябвало да успеем да ти я намерим.
— Благодаря. Прекрасно ще е.
Излизаме на Ел Камино Реал и се готвим да претичваме от кола до кола. В този миг нощта се огласява от крясъци. Изглежда в горичката от другата страна на улицата кипи битка.
В тази горичка е Пейдж!
Хуквам да бягам и с пълна скорост нахлувам сред дърветата.
19
Нахълтваме в горичката, тичаме по посока на шума. Не само ние търчим между дърветата. Не виждам обаче подробности и съзирам единствено местещи се сенки в сгъстяващата се тъмнина.
Чуват се гневни гласове. Почти съм сигурна, че бесовете не умеят да разговарят — не и по човешки. Надявам се днес да не се уверя в обратното.
Под свода на дърветата група силуети вдигат и спускат юмруци, крещят и ритат някого, свит на земята. С приближаването си съзирам спаружените кожи на жертвите на скакалците. Някои от тях носят прокъсани дрехи, покрити с пръст, сякаш наскоро са изпълзели от гроб.