— Не се притеснявай за това, Пенрин — отпраща ме майка ми. — Аз ще се погрижа за всичко.
— Да се погрижиш за кое?
Не съм свикнала майка ми да се занимава с хора и определено съм изненадана да я виждам да се държи с тях, както се отнася с тази жена.
— За какво да се погрижиш, мамо?
Майка ми се обръща към мен с раздразнение, все едно я излагам:
— Ще ти обясня, като пораснеш.
Стоя под дърветата и примигвам няколко пъти срещу нея. Не се сещам какво друго да сторя.
— Когато порасна ли? Сериозно?
— Това не е работа за теб. Познавам те, Пенрин. Няма да искаш да присъстваш! — отпъжда ме тя.
Отстъпвам няколко крачки назад и се присъединявам към Рафи, да гледам от тъмното. Майка ми ни дава знак да отстъпим още, затова се обръщаме и се отдалечаваме. Скривам се зад едно дърво да видя кога мама ще спре да ни следи. Рафи спира до мен, но не си дава труда да се скрие.
Жената от култа свежда глава и коленичи смирено пред Пейдж. Много ми се иска да си тръгна и така и да не узная какво ще стане. Но същевременно ми се ще и да се втурна помежду им и да ги разделя.
Случващото се става с пълното одобрение на майка ми и определено има нужда от надзор. Дали не се опитват да посветят Пейдж в секта? Точно сега не изпитвам вина, задето ги шпионирам. Обикновено много държа на уединението, но непременно трябва да се уверя, че няма да се случи нищо… е, нищо налудничаво.
— Тук съм да ти служа, велика господарке — заявява жената.
— Всичко е наред — обръща се мама към Пейдж. — Тя е доброволка. Имаме на разположение цяла опашка с членове на сектата, до един са доброволци. Те знаят колко си важна. И са готови да принесат жертва.
Никак не ми харесва тази дума „жертва“. Втурвам се към тях.
Пейдж седи на едно паднало дърво и гледа към жената, която вече коленичи пред нея. Тя, на свой ред, е разхлабила възела на чаршафа и е наклонила настрани глава, за да разкрие уязвимото си гърло.
Стоя вцепенена, докато обхвана сцената с поглед.
— Какво правите?
— Пенрин, стой настрана — нарежда мама. — Това не е твоя работа.
— Да не би да я предлагаш като месо?
— Това не е като предишния път — отвръща майка ми. — Тя е доброволка. За нея това е чест.
Жената от сектата ме поглежда косо, главата й все още е наклонена настрани.
— Вярно е. Бях избрана. За мен е чест да нахраня Великата, която възкреси мъртвите и ще ни поведе към небесата.
— И кой именно иска да ходи на небето в днешно време? Там горе няма нищо, освен ангели… — поглеждам я с надежда да излезе, че се шегува. — Ти наистина ли се писа доброволка да те изядат жива?
— Духът ми ще се възроди, щом плътта ми нахрани Великата.
— Да не се майтапите с мен? — Прехвърлям поглед между майка ми, която кима най-сериозно, и жената, най-вероятно надрусана. — Какво те кара да мислиш, че точно тя е Великата? При последното ни посещение тук хората от лагера се опитаха да я застрелят и разчленят!
— Пред Авдий и пред съвета Доктора от Алкатраз обяви нея за Великата — избраницата, предопределена да стане наша спасителка. Другите в лагера не вярват, но ние от Нова зора знаем, че именно тя ще ни спаси от тази свещена трагедия.
— Та сестра ми е просто малко момиченце!
Ще ми се да я нарека и „нормална“, но не мога.
— Моля те, не ме спирай — казва жената умолително. — Моля те, не се меси. Ако ме отхвърлиш, привилегията ще се падне на друг, а аз ще бъда унизена… — Очите й преливат от сълзи. — Моля те, позволи на живота ми да добие някакъв смисъл на този свят. Това е най-големият ми принос и най-голямата чест, отредени в сегашното ми битие!
Стоя вцепенена и със зейнала уста; опитвам се да измисля достойна реплика.
Малката ми сестричка обаче няма проблеми да откаже на жената. Срамежливо поклаща глава в отрицание и кръстосва крака, за да заеме монашеската си поза. Откакто още тригодишна реши да стане вегетарианка, винаги сме я наричали „наша малка Буда“.
Сълзи потичат по бузите на жената.
— Разбирам. Имате други планове за мен! — Явно възприема случилото се като отхвърляне на лична основа. Изправя се полека и здраво завързва чаршафа си, без да пропусне да ме изгледа злобно.
После се покланя и отстъпва заднешком, отказвайки да обърне гръб на Пейдж.
До мен мама въздъхва раздразнено и заявява: