— Аха.
Даже два ангела.
— Единствена ти си успяла. Какво ще стане, ако те пусна?
— Връщам се при семейството си и се опитвам да пи опазя живи.
— Всички ли? Ще се опиташ да опазиш всички ни живи?
— Имам предвид семейството ми. И това е достатъчно трудна задача. Откъде изобщо се започва с опазването на всички?
— Ако не го направи единственият човек, способен да убие ангел, тогава кой?
Хубав въпрос и ми отнема известно време да му измисля отговор.
— Авдий Уест. Заедно с борците си за свобода. Аз съм просто тийнейджърка.
— Историята е пълна с тийнейджъри, предвождали битки. Жана Д’Арк. Окита Соджи1, самураят. Александър Велики. Всичките са били в юношеска възраст, когато са оглавявали армиите си. Мен ако питаш, отново сме се върнали в онези времена, хлапе.
27
Криволичим на бавен ход между зарязаните на пътя коли. От време на време мяркам хора, но те се разбягват, щом ни забележат. Сигурно гледката е странна — луксозен керван да се движи по улицата. Няма пречка човек да си вземе да кара някое луксозно возило, но като цяло тази фаза свърши през първите няколко седмици. След това най-важното беше да си по-нисък от тревата.
Километрите се топят, а аз се напъвам да измисля как и кога да се състои бягството ми. Движим се твърде бързо, за да скоча от колата. Вече, когато решавам, че няма да ми се отвори възможност да се измъкна, ние обаче забавяме ход и после спираме.
Насред улицата пред нас има барикада от коли.
На пръв поглед сякаш осакатен, многоъгълен бръмбар се е разраснал и е запълнил платната. Умело поставените коли създават впечатление за привидно случайна подредба, но интуицията ми подсказва, че по-скоро това е дело на тактически ум.
Шофьорът бръква под седалката и изважда пистолет. Мечът не е у мен; аз съм напълно невъоръжена. За всеки случай проверявам задната врата — да видя какви са възможностите за бягство. Но преди да се пробвам, иззад колите изникват мъже с оръжия. Вратовете, лицата и ръцете им са покрити с груби, недодялани татуировки. Улична банда.
Нахвърлят ни се с бухалки и лостове за гуми. Един запраща щанга в предното стъкло с гръмотевичен трясък и аз направо подскачам върху седалката.
Стъклото побелява, милиони пукнатини се разпълзяват около мястото на сблъсъка, ала то остава цяло.
Бейзболни бухалки блъскат по вратите и капака. Бандата се разгръща да нападне и другите коли. Лъскавото съвършенство на античния ни „Ролс-Ройс“ се превръща в кола от унищожително дерби.
Прозорецът откъм пътника на колата пред нас се спуска, преди мъжете да стигнат до нея. Оттам щръква черното дуло на картечен пистолет „Узи“.
Привеждам глава едновременно с началото на стрелбата. Ра-та-та-та на узито е оглушително, въпреки че съм прилепила длани към ушите си.
След няколко секунди пукотевицата спира, а аз продължавам да чувам само кънтенето на изстрелите. Пред прозореца ми като нищо може да минава влак и дори няма да разбера.
Вдигам глава да видя какво става. Двама сектанти, мъж и жена, с бръснати глави и наметнати с чаршафи, стоят до колата ни с еднакви узита в ръце и оглеждат околността.
Трима души кървят на пътя. Единият е паднал до импровизиран крайпътен мемориал. След Голямото нападение навсякъде изникнаха подобни улични олтари. Снимки на изгубени роднини, сухи цветя, плюшени играчки и написани на ръка бележки, пълни е думи на любов и мъка.
Прясна кръв блести по снимката на усмихнато момиче с липсващ преден зъб.
Винаги съм смятала, че крайпътните мемориали са за хора, загинали заради ангелите. Сега се чудя колко ли от тях са умрели от ръката на други хора.
Никъде не се виждат другите нападатели.
След няколко секунди членовете на сектата скачат в двете най-големи коли сред задръстването. Подкарват ги бавно сред другите и като танкове ги разбутват настрани, за да ни отворят път. Справят се бързо, ловко се качват в ретро колите си и продължаваме нататък.
С приближаването към гнездото вече все по осезаемо долавям излъчвания от шофьора страх. Той се страхува повече от мен, а това говори много.
Спираме до основната сграда на хотела. С разкошната постройка, голф игрището и голямата овална алея прилича по-скоро на провинциално имение. Тук има и охранителни постове с официален вид.
Вътрешностите ми се вледеняват при мисълта, че отново съм на това място. При последните ми две посещения едва се измъкнах жива.
1
Капитан от тайната полиция Шинсенгуми и гениален фехтовчик, умира през 1868 година от туберкулоза. — Бел.прев.