— Но…
— Ще се настаниш в тази стая — Рафи посочва спалнята от другата страна на коридора. — Аз ще легна на канапето.
Казва го с привичен началнически тон. Очевидно е свикнал всички да му се подчиняват.
— За какъв диван говориш? Това е просто древна кушетка за дами наполовина на твоя ръст.
— Спал съм на камъни и в снега. Дамската кушетка е същински лукс. Ще се справя.
— Пейдж няма да ме нарани.
— Не, няма. Ще си твърде далеч, за да я съблазниш, докато спиш и си уязвима.
Твърде уморена съм, за да споря. Преди да вляза в спалнята от другата страна на коридора, надзъртам в стаята на сестра ми, за да се уверя, че още спи.
Утринното слънце сияе топло през прозорците и лее светлина върху леглото. Изсъхналите диви цветя върху нощното шкафче добавят пурпурни и жълти щрихи. През отворения прозорец лъха аромат на розмарин.
Свалям си обувките и облягам Мечо Пуки на леглото — да ми е под ръка. Плюшеното мече се кипри върху тюлената рокля, която покрива канията на меча. Още откакто се срещнахме с Рафи, от оръжието лъха същинска буря от емоции. Хем се радва да е близо до господаря си, хем тъжи, защото му е забранено да са заедно. Погалвам меката козинка на мечето и го потупвам леко.
Обикновено спя с дрехите, в случай че се наложи да бягаме, но ми е писнало да нощувам така. Неудобно е, а гостоприемната стая ми напомня за времето преди вечните тръпки на страха.
Решавам, че е настъпил един от редките моменти, когато ще си позволя да спя удобно. Упътвам се към скрина с чекмеджетата и преравям дрехите, които открих преди това.
Няма кой знае какъв избор, но наличното ще ми стигне. Харесвам си подкъсената тениска и мъжките боксерки. Тениската ми е широка, но иначе става. Стига до последното ми ребро и оставя корема ми гол.
Ластичните боксерки са ми съвсем по мярка, макар да са предназначени за момчета. Единият крачол е разбридан и се разплита, но бельото е чисто, а ластикът не е прекалено стегнат.
Пропълзявам в леглото и не пропускам да се възхитя на копринените луксозни чаршафи. Потъвам в сън в секундата, щом главата ми опира във възглавницата.
През прозореца полъхва лек ветрец. Дори насън съм наясно, че навън е слънчево и топло, както понякога се случва дори през октомври. И въпреки това сънувам гръмотевични бури. Слънцето се претапя в дъжд и, докато се унасям все по-дълбоко, стаята ми с гледка към градината се превръща в кълбящи се буреносни облаци.
Върнала съм се в онзи момент, когато окованите Паднали поемат към Преизподнята. Яхнали са ги адски бесове и изпод шиповете на шиите, челата, китките и глезените на нещастните жертви капе кръв.
В същия сън попаднах заедно с меча ми, докато се намирах в лагера на Съпротивата. Но все пак смътно си спомням, че този път не спя с острието. То е облегнато на леглото и не ме докосва. А и сегашният кошмар не ми прилича на спомена на меч.
Сънувам собственото си преживяване по време на пребиваването в спомена. Сън за съня.
Рафи се стрелва надолу през гръмотевичната буря и по време на полета към земята набързо потупва по ръцете неколцина от новите Паднали. Виждам как се променят израженията им при ободрителния му допир. В тази група трябва да са и Наблюдателите — елитният отряд ангелски воини, паднали заради любовта си към човешките дъщери.
Били са под командването на Рафи — негови верни войници. Очевидно разчитат на него да ги спаси, нищо че са избрали да нарушат ангелските закони, като се оженят за жени от моята раса.
Едно от лицата привлича вниманието ми. Макар и окован, Падналия ми се струва познат.
Напрягам се да го разгледам по-добре и в крайна сметка успявам.
Това е Белиал.
Изглежда по-мил, отколкото съм свикнала, липсва и обичайната му презрителна гримаса. На лицето му е изписан гняв, но в очите му забелязвам искрена болка. Стиска ръката на Рафи за миг по-дълго от другите Паднали, почти се ръкува с него.
Рафи му кима и продължава към земята.
Блясва светкавица и небето ридае, а дъждът се лее право в лицето на Белиал.
Събуждам се. Слънцето е изминало доста път по небето.
Не чувам нищо необичайно, тъй че — да се надяваме — Пейдж продължава да спи. Ставам и отивам до отворения прозорец. Навън още е слънчево, а вятърът люлее клоните на дърветата. Пеят птички и пчелите бръмчат, сякаш светът изобщо не се е променил.