41
Човек ще рече, че щом сме в естественото местообитание на бесовете, наоколо ще гъмжи от тях. Но повечето сигурно се крият, понеже не намираме нито един. Виждала съм повече бесове в Пало Алто, отколкото тук.
Черен дим се издига на адския хоризонт над руините на един от градовете. Пристъпвам върху пустинните скали, близо до пясъка, и се чудя колко ли път има до най-близкия град. Изпитвам странно желание да видя руините. Може да са показател какво ще представлява и моят свят някой ден.
— Спри! — виква един Наблюдател точно когато се каня да стъпя на пясъка.
От земята изниква ръка и ме сграбчва за глезена.
Пищя и се опитвам да си освободя крака. Ритам, но ръката ме дърпа и губя равновесие.
От пясъка изникват още ръце и посягат към мен.
Мъча се да изпълзя назад, ала хватката ме дърпа надолу.
Измъквам меча си и трескаво посичам странния противник.
Силни ръце ме хващат през кръста и нечий ботуш изритва отрязаната ръка от глезена ми, а по крака ми остават червеи.
Затварям очи и се старая да не хленча:
— Махнете червеите от мен!
Рафи ги бръсва, но имам чувството, че още пълзят по кожата ми.
— Значи все пак пищиш като момиченце — констатира Рафи с известно задоволство.
Отворила съм очи прекалено рано и го виждам как хвърля отрязаната китка в пясъка.
Гора от ръце изниква да я сграбчи и я накъсва на парчета. Избухва битка за останките.
Отпълзявам назад от гърчещите се червеи. Рафи забелязва паниката ми и ги бръсва от камъните.
— Червеите са много отвратителни! — заявявам, докато се изправям на крака. Старая се да спася поне капка достойнство, но не успявам да спра треперенето си и тръскам ръце във въздуха. В момента не съм в състояние да устоя на инстинктивния си импулс.
— Сражавала си се с банда два пъти по-едри от теб мъжаги, уби ангел воин, противопостави се на архангел и въртиш ангелски меч — Рафи накланя глава. — А пищиш като малко момиченце при вида на червей?
— Не е просто червей — възразявам. — От земята изскочи ръка и ме докопа за крака. И от нея изпълзяха червеи и се опитаха да се закопаят в мен. И ти щеше да пищиш като момиченце, ако ти се беше случило същото.
— Не се опитаха да се заравят в теб. Просто пълзяха. Така правят червеите. Пълзят.
— Нищо не знаеш!
— Трудно се спори с такива доводи, капитане — отбелязва Тръбача развеселен.
— Това е Морето на убиващите ръце — обяснява Термо. — Никой не изпитва желание да го доближи.
Разбирам защо го наричат море. Пясъкът се мести като вълни. Навярно е заради ръцете или каквото там мърда под него. Забелязвам обаче доста сходства между Преизподнята и моя свят сега, когато Уриил и фалшивият му апокалипсис създават твари от рода на възкресените, изпълзяващи от земята.
— О, с ръцете убийци тя би се справила по-добре от истински воин — гордо заявява Рафи. — Малките голи червейчета я разтреперват.
— Значи е редно да я наречем Убийца на червеи? — пита Тръбача.
Другите се кискат.
Въздъхвам. Сигурно си го заслужавам, но не е лесно да го понесе човек. Вече знам как се чувства Мечо Пуки.
Забелязвам дребен бяс сред пустинята и го посочвам възбудено. Но той прелита твърде близо до пясъка и три ръце се изстрелват и го докопват. Ръцете не са с обикновена дължина. Пресягат се на близо два метра, за да хванат беса. Той пищи през цялото време, докато го завличат под пясъците.
Един от групата ми сочи каменна площадка.
Малкият бяс, хванат от ръцете, вероятно е разузнавач, неколцина негови събратя летят към нас.
Вдигам меча, готова за битка.
— Не ги убивайте. Трябват ни живи!
Летящите гадини ни налитат с оголени зъби и нокти. На размер са колкото изскочилите след мен от Преизподнята или дори по-големи. Четири са.
До мен Рафи разтваря крила и излита над Морето на убиващите ръце. Другите правят същото. Само Белиал и аз оставаме на земята.
Воините подкарват бесовете към Ястреба и Циклона, които ги залавят.
Когато кацат, и четирите са в ръцете ни. Момчетата връзват бесовете с кожени върви, каквито някои от тях носят увити около китките си. Очевидно Рафи ги е обучил по време на мисия да събират различни полезни предмети от околната среда.
— По-умен си, отколкото изглеждаш — отбелязвам аз.
— Но не е толкова умен, за колкото се мисли — апострофира ме Тръбача.